“Сърце и Мозък“, Плевен обявява безплатни прегледи и консултации по нефрология на 14 март /четвъртък/, от 09:00 до 13:00 ч. в кабинета по нефрология в сградата на болницата на адрес: на ул. „Пиер Кюри” №2. Инициативата е на отделението по хемодиализа по повод Световния ден за борба с бъбречните заболявания, който се отбелязва всеки втори четвъртък на месец март. Екипът на проф. Васил Тодоров, д.м.н. ще преглежда и консултира безплатно след предварително записване на тел.: 064 678 400.
„Екипът на отделението по хемодиализа включва на този етап още четирима колеги – д-р Диана Василева, д-р Стефан Кючуков, д-р Гергана Тодорова, д. м., д-р Айгуля Акишева и д-р Нели Иванова. В отделението се извършва лечение на хронична бъбречна недостатъчност с хемодиализа и с перитонеална диализа. Осъществяват се прегледи и консултации на амбулаторни болни с бъбречни заболявания”, информира проф. Тодоров.
Световният ден се провежда от 2006 г. насам и цели да ангажира общественото внимание с бъбречните заболявания и най-вече с хроничната бъбречна недостатъчност. Инициатор е Международната федерация на бъбречните фондации, с активното участие на Международното дружество по нефрология и Европейската асоциация по нефрология диализа и трансплантация. Мотото тази година е „Здрави бъбреци за всички”.
„Бъбречните заболявания са чести, значими и инвалидизиращи. Често симптомите не са тежки, понякога дори протичат незабелязано. Важно е да се знае, че въпреки това много от тях протичат прогресиращо и водят след различно дълъг период от време до хронична бъбречна недостатъчност. Честотата на хроничните бъбречни болести в общата популация е около 12 %, но този процент нараства с увеличаване на възрастта и съответните придружаващи заболявания. Честотата на хроничната бъбречна недостатъчност варира от 100 до 1000 на 1 милион население. В България ежегодно диализно лечение поради хронична бъбречна недостатъчност започват повече от 700 души”, информира проф. Васил Тодоров. Ранното откриване на бъбречно увреждане е изключително важно, защото дава възможност за навременно лечение, с което може да се избегне или да се отсрочи с години започване на диализно лечение. Именно затова хората не бива за пренебрегват значението на редовните профилактични прегледи. Ранното откриване на бъбречно увреждане може да става чрез системно изследване на серумния креатинин и наличието на белтък в урината – главно сред контингентите с повишен риск, каквито са лицата над 50-годишна възраст, със затлъстяване, пушачи, диабетици и лица с артериална хипертония.
Особено важно е общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти в доболничната помощ да провеждат уринни и други параклинични изследвания на своите пациенти и при най-малките отклонения и подозрение за бъбречна болест да ги насочват за консултация с нефролог. Лекари, пациенти и здравни власти трябва да бъдат обединени в дейността си за ранното диагностициране и своевременното лечение на бъбречните болести.
“Сърце и Мозък” – Плевен