Спомен за един велик български патриот

На днешния 12 юни се навършват 182 години от рождението на великия БЪЛГАРСКИ патриот Дженюариъс Макгахан, роден през 1844 г.

Огромна част от заспалия ни народец едва ли някога ще (при)добие реална представа за величината Макгахан и ролята му в новата ни история!

Ако българското възраждане започва с отец Паисий, то българските национал-освободителни борби, българската революция започват с “князът” Раковски и завършват именно с великия американски журналист Макгахан.

Ако го нямаше Раковски, който пръв да очертае мащабите на българската революция, кой щеше да вдъхнови и научи Левски, Ботев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа на борба и революция?

(Поклон пред доблестта на всички хайдути и воеводи, но, както казваше Хайтов, с няколко отрязани “зелки” освобождение не се постига.)

Ако пък близките приятели Дженюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър не бяха били камбаната за ужасите от Априлското въстание кой щеше да научи, че “тука гине народ”?

Кога “цивилизована” Европа и светът щяха да научат за сатанинските зверста и умопомрачителните кланета на български жени и деца?

Как Уилям Гладстоун, Виктор Юго и гениалният Оскар Уайлд щяха да узнаят за “кланетата на християни в България”?

Ако го нямаше Макгахан, всичко щеше безмилостно да бъде погълнато от черната кървава пръст и бурените на забравата.

Другото, което прави Макгахан такъв великан в българската история е, че скръбта, болката и сълзите на жертвите проникват дълбоко в сърцето му.

Той не е просто бездушен драскач, който си написва очерзите, снима труповете, взима си хонорара и се прибира в Америка при красивата си руска съпруга.

Макгахан обвързва съдбата си с онеправданите в геноцида българи.

Макгахан е главният виновник светът да разбере и помни ужасите в “българско” и затова завинаги ще свети в Пантеона на героите ни.

Тихомир ИЛЧЕВ