Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
От пресслужбата на МС е изпратена следната информация до “Плевен прес”:
“Правителството възложи на министъра на културата Найден Тодоров в най-кратък срок да проучи възможността и стартира процедурата за закупуването на родната къща на Димитър Талев в Прилеп. Около това се обединиха министрите от служебния кабинет на премиера Димитър Главчев по време на оперативното си заседание вчера.
Има взето решение за придобиване на имота от страна на българската държавата още през юни 2023 г., но досега не са предприети никакви конкретни действия. Това е и причината темата формално отново да влезе в дневния ред на изпълнителната власт. Конкретният повод за решението на Министерския съвет е информацията за срутване на част от къщата, която от години се руши и състоянието й е в изключително лошо състояние.
Проблемът е, че към момента само собственичката на 2/3 от имота е обявила готовност да продаде своята част, като през 2023 г. цената, поискана от нея е 100 000 евро. Другата 1/3 обаче принадлежи на друг собственик, който категорично отказва да продаде дяла си на българската държава.
„Това е въпрос, който не бива повече да се отлага във времето. Трябва да се намери спешно решение, да се предприемат всички действия, за да спасим къщата на големия български писател, включително и по дипломатически път. Дължим го на децата си, къщата трябва да бъде опазена, реставрирана и превърната в музей“, категоричен бе премиерът Димитър Главчев”.
Бел. на редакцията:
Това намерение на кабинета “Главчев” е похвално. Най-после къщата на Талев ще бъде опазена като български паметник на културата и памет за големия писател. А който иска да разбере кой е Димитър Талев трябва да прочете книгите му. Той самият често казва: „Ако някой иска да знае нещо за мен и моите убеждения, нека чете книгите ми“.
Първата голяма Талева творба – трилогията „Усилни години“ („В дрезгавината на утрото“, „Подем“, „Илинден“) е вдъхновяващ опит на писателя да създаде епическо повествование за подготовката, избухването и поражението на Илинденско-Преображенското въстание (1903). В „Усилни години“ Димитър Талев за пръв път развива своята тема за Македония и Обединена България. Друга известна негова трилогия е „Самуил, цар български“. Тя е една от най-известните в родната литература. Състои се от следните книги: „Щитове каменни“, „Пепеляшка и царският син“ и „Погибел“. В центъра на действието е боляринът Самуил, който ръководи борбата за запазване на българската държава. Написването на трилогията е породено от започналото фалшифициране на историята за цар Самуил в Социалистическа Република Македония, по това време част от Югославия, където македонските комунисти активно създават новата македонска нация.
Безспорно обаче гениалният Талев остава в съзнанието на българските читатели с уникалната си тетралогия, включваща романите „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. По мащабите на историческите събития, по броя на лицата, въведени от Талев в сюжета на посочените 4 романа, тетралогията придобива епически размери. Чрез съдбата на едно обикновено семейство от македонския край, вълнуващо е представен политическият, духовният и социалният живот на българите, останали извън границите на България.
Парадоксът е, че поради несъответствието между неговите идеи за Македония и политическата конюнктура у нас, е преследван като “великошовинист” и преди Девети септември, и след него. Нещо повече. След Девети септември е превърнат в жертва на репресии – лежи в затвор, в лагери, изселват го в Луковит. Единственото, което крепи този човек през целия му живот, е силната му воля, желанието за писане и подкрепата на семейството му. Съпругата му, с риск за живота си, успява да го снабдява в лагера “Куциян” с бучки захар и така спасява живота му, когато той се разболява тежко там.
За всички литературоведи е ясно, че на небосклона на българската литература в лицето на Талев е изгряла ярка звезда, но политиката пречи той да бъде признат подобаващо. Вместо почести, през октомври 1944 г. Талев е арестуван и задържан в Софийския централен затвор, а оттам е изпратен в “трудово-изправителното селище” в Бобовдол. И въпреки че здравето му рязко се влошава, е въдворен в още по-тежък лагер – лагера “Куциян”. Буквално на ръба на силите си, той оцелява благодарение на грижите на съпругата си и на сълагерници.
За освобождаването на Талев от лагера се застъпва колегата му Георги Караславов. Писателят се връща в София, но е изселен от столицата и цялото семейство се установява в Луковит. Там Талев е буквално изолиран от обществения живот, каквато всъщност е била и целта на изселването, но за сметка на това довършва романа си “Железният светилник” и написва “Преспанските камбани” и “Илинден”. Но нито затворът, нито лагерите, успяват да сломят волята на големия писател и родолюбец
Отношението на властимащите към него се променя през 60-те години на миналия век, когато соц държавниците ни сменят курса си по Македонския въпрос. Талев, макар и късно, е рабилитиран. Обсипват го с награди – удостояват го със званията заслужил и народен деятел на културата, става лауреат на Димитровска награда, избран е в УС на Съюза на писателите, издигнат е в народен представител.
Всички тези признания, обаче, не го блазнят. Талев умира през 1966 г. Реабилитиран, или не от властта, за него е по-важно признанието на хората. Тетралогията му “Железният светилник” е колосална летопис за извисяването на българската революционно-демократична мисъл. Тя изобразява Илинденската епопея като време на активно формиране на националния характер.
