„Говори, за да те видя“ бил казал Сократ. Така в деня на Словото – 24 май, чрез церемониалните речи по повод празника, се видя фигурата на онези лидери, чиято мисъл бяга от клишетата, търси емоцията, лута се в историята, търси логиката и показва закодираните знаци на днешното ни битие. Няма как да не ти приковат вниманието думи като „не е празник на институциите, а на народа“, по повод 24 май. Да се замислиш върху това, да се запиташ „защо“ и да търсиш отговора. И когато го намериш – вече си по- мъдър, защото познанието е мъдрост, макар и горчива понякога.
На лидерите, на водачите им се налага да говорят. И те го правят. Но малцина са тези, които успяват да бъдат „видяни“ от слушащите ги. Защото как да те „видят“ с протоколни поздрави или клишета като „непреходната стойност на великото дело на славянските първоучители….“ и все в тоя дух. Тъжното е, че това са не само словесни клишета, това е и отношение. Към празника, към историята, към хората, към живота ни. Такова отношение, такова високомерие – съсипва всеки празник, всеки порив към смисленост и надежда. Е, за онези които ги търсят. За останалите – всичко си е наред…
Какво се хили ?