Слово за медиите

35 години след публикуването на “Медиите под контрол” (март 1981 г.) от  американския лингвист и когнитивен изследовател Ноам Чомски, въпросът за ролята на медиите в обществения и политически живот отново буди интерес. 

В доклада на RDNR /Reuters Digital News Report/ на института Reuters, 2026 година се очертава като най -динамична и турболентна за световната медийна индустрия. 

В доклада се улавят някои аспекти и съществени различия в характеристиката и конкурентните възможности на двата подхода в журналистиката: традиционните медии и  генерираните чрез AI  новинарски емисии.

Социалните мрежи, платформи  и изкуствения интелект все по – категорично се налагат като важни информационни средства. Тази промяна е в резултат от кризата на доверие към познатите традиционни медии /ТМ/ – телевизии, вестници, списания и др. Въведените алгоритми и чатботове, както и агресията на инфлуенсърите бързо печелят аудитория за сметка на ТМ  и класическата журналистика. Засилен е и рискът от фрагментация и фалшива информация, граничеща с дезинформация.

Един обективен преглед и анализ на медийната структура у нас показва тенденция към по-голяма тежест на социалните платформи пред ТМ, като източник на ежедневна информация. Нещо повече – AI е на път да доминира в социалните мрежи, като подобна промяна може да бъде обяснена с криза в ТМ.

Социалните платформи разпространяват по-бързо информацията чрез алгоритми,  персонализиращи съдържанието, като предлаганите новини могат да бъдат обсъждани в реално време и от всички потребители. 

Ролята на алгоритмите в социалните мрежи се налага като модерен и желан акорд, поради възможност бърз да се анализира целия  поток от информация и да се предоставя и предлага лично, според  интересите, без да е необходимо да се следи целия поток от информация.

Доверието в поднасяната от институциите и ТМ информация се пренася към личности, сайтове, инфлуенсъри и създатели на съдържание. Новините не са просто новини, те попадат в среда, коментират се, белязани са от емпатия или спор, т.е. те се социализират. Потребителската аудитория предпочита по- близка  и директна комуникация, докато ТМ  по-скоро са политизирани и прекалено зависими.

ТМ постепенно губят позиции, както в разследващата, така и в аналитичната журналистика. Отстъплението на ТМ е особено осезаемо при рискови теми, критични интервюта и избор на събеседници. 

В социалните мрежи се прилагат и нови способи.

Оформят се новинарски платформи по възрастови признаци. Прилага се и интегриран подход, ползуване на “ехо” камери, виртуални образи, информационни балони и комплементарни анализи.

При силна фрагментация на каналите в социалните мрежи политиците лесно постигат комфорт и благосклонна публика. Все по-често те използуват AI, за да се информират по интересуващи ги въпроси, което променя медийната система и намалява трафика на търсачките по сайтове.Визираният доклад показва, че у нас този дял на информиране  е над 9 % и е един от най-високите в ЕС.

Липсата на неутралност при ТМ, както и ползуването на административни и корпоративни бонуси  поражда необходимост от   противодействие чрез AI за обективизиране на информацията. Но системите не винаги са неутрални, защото са в пряка зависимост от данните и принципите, по които са обучени. 

Именно затова критичното мислене и обективната журналистика остават потенциално незаменими и независими в ерата на алгоритмите и изкуствения интелект.

“Плевен Прес“