След 6-ти, дойде 9-ти септември. Е, и?

Както народът казва “няма сватба без недарена сватя“, така няма дата от новата ни история, която да ни обедини изцяло. След Съединението на 6-ти септември, на 9-ти септември посрещаме Разединението. То пристига с познатия си антураж: добре забравени уроци от миналото. Отново междуособиците ще предопределят обществените отношения между българите.

Вече над 30 години след края на комунизма, ние отново играем мача “комунисти” срещу “антикомунисти”. На едните “демокрацията им е отнела много“ /Корнелия Нинова, 2017/, но пък са партията с най-много милионери у нас. На други пък “комунизмът забранявал Великден” и те не могли да се изповядат в черквата / Бойко Борисов, 2014/. Сега си пият поне кафето с “Началника”, белким мирясат с “набожността” си.

Понякога си мисля, че ако Господ реши да се пошегува, докато пише книгата на историята и върне Нинова в СДС, а Борисов в БКП, абсурдността ще достигне кулминацията си. Ще направят бартер – пола и букет червени рози за джипка и хоп та гледай – ролите се обръщат.

И все пак:

Историческата истина е горивото на движението в родната и световна история. В нейно име ние трябва да кажем: 9-ти септември отваря широко портата към тоталитаризма у нас. В годините на Народния съд и национализацията той е особено мракобесен. Насилственото завзимане на власт не идва и без помощ от вътре. Такава оказва Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев. Личност, която само 15 години преди това докара на власт определяния като “фашистки” Демократическия сговор. Личност, пряко или косвено свързана и с “белия”, и с “червения терор” у нас. Напрактика “червените” идват на власт благодарение на доскоро “крайнодесния” Георгиев. Което още повече доказва кухото съдържание и безсмислието на двата епитета.

От друга страна, за жалост българската демокрация не оправда надеждите на хората за справедливост и равенство. Тя въпроизведе същите уродливи форми на власт, заради които комунизмът капитулира. Само че, облечени с одеждите на “демокрация”.

76 години след 9-ти септември, датата днес е нищо повече от политическа дъвка. И все пак остава чувството за нещо недовършено и недоизказано. През 2000 години бе приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, но Закон за лустрацията липсва… Слушайки в каква посока върви политическият дебат, няма и да има скоро. Причината – много хора от “левия”, “десния”, “демократичния”, “патриотичния” сектор завинаги ще трябва да се простят с постовете си при наличието на Закон за лустрацията. Омерта и сговор между тях да не се приема такъв очевидно съществува.

В момента слушаме как опозицията щяла да обедини народа, след като вземе властта, а пък управляващите вече го обединили и за това нямало да я сдадат. Това се повтаря упорито от двете страни като мантра, но социологията им противоречи. Проучванията показват, че хората са изцяло разделени в мнението си за протестите и исканията за оставка. За това е виновен целия политически елит. И овластения, и опозиционния.

Продължаваме отново да наблюдаваме как той умело ще притопли манджата, наречена “9-ти септември”. Всеки ще мобилизира и насъска електората си. Казано е: слабият политик и държавник винаги когато губи перспективата за бъдещето, започва да копае дълбоко в миналото. Очевидно това работи при нас. И очевидно приказката за моркова и стърчащата отзад пръчка е все още актуална. Историческото разделение, наложено ни от политиците, е хроничната болест на българското общество.

Когато всички всички исторически дати се ревизират и анализират трезво и безпристрастно, разделението ще приключи. Но за това трябва воля, не само тупане в гърдите…