Синият водород е по-вреден за атмосферата от познатите ни горива

Първата в страната сграда отопляема с  водород се намира в плевенска област

Съвместно изследване на учените от университетите в Станфорд и Корнел установи, че производството и използването на син водород води до по-голямо замърсяване за околната среда от вече познатите ни горива като въглища и природен газ с до 60%.

Въпросният водород е вторичен продукт при паровия реформинг на метана. Той също така се отделя от горите при улавянето на въглерода и се съхранява в крайбрежните екосистети, които са най-продуктивните в света.

Днес водородът е важна част от прехода към чиста енергия. Според добива му той се разделя на черен водород, получен от газификацията на въглища, кафяв – получава се при окисляването на лигнитните въглища, зелен – получен от възобновяеми източници и сив – при паров реформинг на метана.

Проблемът пред производството на този вид газ е нуждата от голямо количество природен газ, като дори и чрез използването на най-модерните технологии за улавяне на вредните частици няма как да бъдат уловени голям процент от изхвърления в атмосферата CO2 и метан.

По изчисления на учените именно тези количеството на изпуснатите в атмосферата неуловени частици се равняват на същото количество произведен водород. На същото мнение са и от ООН, според които именно метана съставлява съставлява близо 2/3 от вредните емисии в атмосферата и също като CO2 е сред виновниците за глобалното затопляне.

По думите на професора от университета в Корнел Робърт Хауарт, който е и съавтор на изследването, проблема идва от политиците. Тяхното неразбиране на науката и потенциалните вреди от синия водород, ги карат да лобират за нещо, само защото звучи “модерно” и “екологично”.  

Именно Обединеното Кралство е сред водещите страни, които искат да започнат налагането на това “гориво от бъдещето” в икономиката си, считайки го за преход към чиста енергия. Но изследванията показват, че използването на син водород няма как да стане без използването на въглерод. Също така страната трябва да избере в кой момент да се включи към тази нова енергия в плана, които е изградила за декарбонизация на страната.

Консултантската фирма за енергия “Xodus” представи доклад, в който настоява за по-смели действия и визионерски поглед в бъдещето от правителството, считайки, че този водород ще е прехода към по-чиста енергия.

Все пак учените занимаващи се с проблема са съгласни, че като единствена възможна алтернатива е т.н “зелен” водород, който се получава чрез извличане на водород от водата и не оказва толкова вредно влияние върху околната среда. Някой дори виждат в “зеления” водород следващата стъпка към чиста и зелена енергия. Но според запознати този процес е много скъп и няма да бъде наличен преди 2030 година.

Снимка – Интернет.

Остава отворен въпросът с парниковите ефекти и последиците, които вече се виждат в някой части по света. Затова трябва да се погледне по-смело към алтернативи на познатите ни енергоизточници, така, че да се намери безопасна и чиста енергия, която да задоволи потребителското търсене.

Къде е мястото на България на водородната карта?

България е една от страните, които предвиждат да се включат активно в декарбонизацията, като се възползват от зеления водород до 2030 година с обем от 1.1GW годишно. За целта е разработена цялостна пътна водородна карта, която цели страната ни да се справи с декарбонизацията и да наложи използването на водорода във всички сектори. Стратегията е част от общата водородна стратегия на Европейската комисия, която този юли беше представена като общ план за ЕС целящ използването на възобновяеми източници в целия съюз до 2030 година.

Водорода е широко използван в българската промишленост. Той се използва като суровина при производството на амоняк, желязо, стомана и електроника. Именно, чрез налагане на декарбонизацията, българската промишленост може да използва до 34% от възможностите на водорода като част от общия европейски план за намаляване на вредните емисии и стопиране на рязката смъртност сред населението вследствие на замърсяването от фини прахови частици.

Страната ни цели да се включи в общия европейски пакт с още други 8 държави от Югоизточна Европа, които ще имат на разположение бюджет от 5,8 млрд евро, за да произвеждат зелен водород чрез слънчевата и вятърна енергия. Предвижда се водорода да се транспортира по река Дунав и да е предназначена за страните от Дунавския регион.

Това допълнително ще даде тласък в изграждането на водородни станции за зареждане, като според най-смелите планове това може да се случи още до края на тази 2021 година, а до 2050 година станциите трябва да нараснат до 50 броя в цялата страна.

Няколко южнокорейски и японски компании също изявяват желание да инвестират в страната ни чрез бъдещите водородни проекти, главно насочени към едни от най-замърсяващите отрасли – промишлеността и транспорта.

Друг важен играч – Европейската банка за развитие също следи внимателно ситуацията в страната ни относно водородното ни бъдеще, като по неофициална информация се водят преговори с голям международен фонд и две търговски банки за инвестиции в бъдещите водородни проекти на страната.

През януари 2021 година българският енергиен регулатор заяви, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ планира до 2024 година да инвестира 339 милиона лева (или 173 милиона евро) в модернизация на своя ТЕЦ.

Само 7 месеца по-късно, на 02.08.2021 г от “Лукойл” заявяват, че са има възложена обществена поръчка за проучване на възможностите и бъдещото производството на зелен водород чрез електролиза.

Българският оператор на система за пренос и съхранение на природен  газ  „Булгартрансгаз“ също се включи в инициативата на Европейския съюз за чиста енергия. По този начин политиците от блока искат да заявят единността на съюза по отношение на лидерството в областта на въглеродната неутралност, както и за постигане на енергийните цели за климатично неутрална икономика до 2050 година.

В Плевен вече се възползват от ползите на водорода, след като в община Червен Бряг средно училище “ Д-р Петър Берон” стана първата институция, която се отоплява чрез водородна система. По този начин се спомага за намаляване на вредните емисии до 30%.

СУ „Д-р Петър Берон“ гр.Червен бряг. Снимка – пресцентър Община Червен бряг.

Кметът на общината Цветан Константинов обяви, че се очаква все повече публични сгради на територията на общината да се възползват от зелената енергия в т.ч други училища, детски градини, кметства и дори сгради от обществено значение като болници.

В условията на настоящата политическа криза и разединение сред управляващите партии, остава под съмнение до колко ще бъдат изпълнени плановете за водородно бъдеще с нулеви вредни емисии. На този въпрос тепърва ще очакваме отговор!

Автор Стефан Пешев

Прочетете също

Радостин Василев /ИТН/: За животновъдството политикът трябва да говори или от личен опит, или да е бил на място – във фермите

Кравеферма в с. Вълчитрън. Снимка – Плевен прес. В съботния ден на 23-ти октомври от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *