
За Севдалин Харизанов и Алида Методиева ви разказахме през м. октомври 2021 година. За желанието им да направят фурна в родното си село Крушовица, след 25 години гурбет в Испания. За проблемите им с ЧЕЗ заради дългото чакане да им прекарат по-силен ток. Това чакане ги накара да кажат „Отрязаха ни крилата” и ги доведе почти до отчаяние.
Публикациите за тях предизвикаха небивал интерес и множество коментари за абсурдите в държавата, убиващи желанието да се завърнеш в нея и със спестяванията си да започнеш дребен бизнес в родината.
3 месеца след последната ни среща, отново посетихме семейството от Крушовица. За да разберем какво стана с тях и мечтата им да направят малка фурна на село. Първото нещо, за което ги питаме е
Как се разреши проблема с ЧЕЗ ?
Алида: Посети ни г-н Василев /Радостин Василев, б.а./ от ИТН, който прочел статията за нас и решил да ни види. Разказахме му за проблема си. Обеща, че ще направи всичко възможно да помогне и наистина след месец от ЧЕЗ ни пуснаха по-силния ток, за който подавахме молби. И започнахме работа.
Севдалине, през октомври миналата година беше на ръба да се откажеш. Сега как си ?
Сега съм горе-долу. Вече като имаме ток, друго е. Започваме да работим това, за което сме се прибрали. Радвам се, че имаше кой да ни обърне внимание и да ни подаде ръка в този труден за нас момент. И съм благодарен за това нещо. Такива хора ти дават старт и стимул да стоиш в тая държава.
Имате ток, но цената му вече е друга. Как сте сега ?
Сега е ужас.
Защо ?
Защото произвеждаме малко, още не сме се наложили на пазара, нови сме. Няма това търсене за момента, зимен период е, няма работници. Хората не са на работа. По-малко хляб се търси, по-малко закуски.
При това положение ще можете ли да съществувате ?
Няма да се откажем лесно. Ще се борим. Ще се борим, обаче как ще се борим. Приходи няма. За печалба даже и не мислим. А разходите вървят. 2 000 лв. ни е тока сега. Заплати, осигуровки, вода, стока купуваме два пъти в седмицата. И всичко е поскъпнало. Просто няма как да покриваш всички разходи с това, което изкарваме.
И продължаваме да покриваме разходите с парите, които спестихме от Испания, но и те ще свършат скоро.
При тази ситуация налягат ли те пак страхове, че ще фалирате ?
Разбира се. И то големи страхове, защото ние работим, вземаме едни пари, отиваме за стока, влагаме ги в стоката, идваме, произвеждаме, печалба – нула.
Какво успявате да правите като продукция ?
Алида: Като продукция правим 9-10 вида закуски като се стремя всяка седмица да е различно. Влагам нещо ново, нещо различно, да има по-богат избор клиента. Хляб правим около 300 броя, някой път и по-малко, зависи от поръчките. И сме само двамата, защото работничката ни се разболя. Идваме в 3 часа през нощта да месим, печем, ходим за стока, не знаем почивка. Спим по 3-4 часа само и сме страшно уморени.
Как ще се оправяте при това положение ?
Севдалин: Нямаме отговор на този въпрос. За момента. Мислиш, мислиш и накрая те навежда мисълта да се върнеш обратно в Европа. Там, където си бил, където си изкарвал пари. Обаче искаш да си останеш тук, на твойта си територия, в твойта си държава.
Пък нали и обещават депутатите, че ще решат нещо спрямо така, че нещо ще се поправи и ние се надяваме. И не само ние, а всички, които имат дребен бизнес се надяват нещата да се оправи с тока.
Иначе не се виждаме в бъдеще как да продължим.