Регионална конференция в гр. Плевен в подкрепа и развитие на приобщаващото образование

Днес, на 20-ти април в зала „Плевен“ в областния град, се състоя регионална конференция на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – Плевен (РЦПППО). Конференцията беше открита със слово на заместник областния управител на Плевен – Виолета Иеремиева. Тясподели, че познава отблизо проблемите на учениците със специални образователни потребности, на техните семейства, и е убедена, че приобщаващото образование е най-верният път към  интеграцията на тези ученици, а също така е и с огромен възпитателен ефект за изграждането на по-толерантно общество. Виолета Иеремиева изрази уважението си и благодари на всички ангажирани с обучението на учениците със СОП за усилията, които полагат, за да възпитат бъдещи напълно реализирани и равнопоставени граждани на обществото ни. „Всички вие, посветени на тази кауза, сте хора с професия –призвание, от мое име, от името на учениците и семействата им: благодаря!“

Форумът е по повод 15-годишнината от създаването на центъра. Той е един от 28-те средища, разположени в България. Целта е, да бъде разпространена дейността му и тя да бъде споделена с неговите колеги и обществеността.

По думите на гл.ас. д-р Александър Кръстев от Педагогическия колеж-Плевен и психолог в РЦПППО, това всъщност е най-модерният, нов подход в световен план, който се лансира в образователните системи. Българската образователна система се синхронизира съвсем естествено с европейската и като такава, центърът е част от Европейската агенция на приобщаващо образование.

Основната задача е, да се подкрепя и развива приобщаващото образование и политики в българската образователна система. Обучението е насочено към всички ученици, които в някакъв етап на своето развитие се нуждаят от подкрепа за личното си развитие. Дефиницията е разписана в Наредбата за приобщаващо образование и необходимостта от него.

РЦПППО-Плевен е поел ангажимент да изгражда приобщаващо образователна система. Тя се стреми, не просто към присъствие на децата и учениците в образователната среда, а се стреми към осигуряване на качествен достъп до образование. Качеството на образованието не означава непременно академични знания, с които знаем, че българската образователна среда обикновено се занимава.

Водена е дългогодишна борба за развитието и приемането на правата на човека. И най-накрая, приобщаващото образование постига онази мечта, да обедини специалното и общото масово образование в една обща система. Тази система не се интересува от това, непременно какви дефицити имат децата. Не се интересува от това, какви специфики и слабости имат децата и учениците, а се интересува от това, как те да бъдат подкрепени в тяхното личностно развитие, така че да се впишат и станат членове на обществото и на живота. Това е най-смисленото постижение за всички нас, коментира лекторът.

Регионалните центрове прилагат тази държавна политика. Образователният закон, който влезе през 2016-та година и последвалата го Наредба за приобщаващо образование през 2017-та са новаторски.

Той отбеляза, че сме свикнали да критикуваме традиционно българското, като нещо недобро. Но по смисъла на този закон, наистина в България са осигурени условя, които са много по-добри от много други страни. Доказателство за това са осигуряването на специалисти в общообразователните детски градини и училища. Регионалните центрове разполагат с набор от логопеди, психолози, учители на деца със зрително нарушение, със слухово-речими нарушения, различни видове терапевти и сензорни терапевти. Те имат една богата експертиза, която се развива в последните 15 години.

Интересно да се знае за плевенския център е, че няма текучество на персонал. На практика, това много рядко се случва и е добър показател, че големият процент от състава на центъра, е на правилното място. Благодарение на регионалния център, шансът им да се развиват като професионалисти, е да бъдат полезни на децата.

Специалистите обезпечават и осигуряват една подкрепа, която в общия си случай се нарича „допълнителна подкрепа“. Това е функция – т.нар. ресурсно подпомагане, което центърът има право по закон да прилага. Масовите общообразователни учители в детските градини и училищата, представляват общата подкрепа, която правят. Те работят в образователните центрове, извършват функционална оценка. Тя е посветена на това, какво може да прави детето, защото години наред специалистите са се занимавали с това, какво то не може да прави.

Психологът уточни понятието „Специални образователни потребности“ (СОП). Терминът е въведен, за да измести малко по-дискриминационнният – „деца с увреждания“. Той поясни, че говорейки за деца с увреждания, някак си, априори се лепи един етикет, в който се поставя стигмата, че не могат да се справят, защото увреждането предопределя трудността им.

През тези години, категорично се забелязва промяна по отношение на стигмата. Измества се негативната гледна точка към положителна посока. Тя също има количествено измерение, защото за това време, през което се прилагат приобщаващите политики в образованието има над 23 хил. деца и ученици в цялата страна, които се обучават в масовата общообразователна среда. Тези деца посещават детските градини и училищата. Обучават се докрая, дори на до гимназиалния етап -техникуми, изобщо навсякъде. Това е абсолютно доказателство, че тези деца са подкрепени, че всичките усилия на специалистите имат резултат, категоричен е психологът.

Същите подрастващи намират своето място сред връстниците си, което е ключово и важно да бъдат заедно, независимо от своите специфики. И всички изследвания, и в България, и в Европа категорично твърдят, че бидейки заедно деца със специфики с децата, т.нар. в норма това обогатява и двете страни. Те се научават на взаимно търпение, приемане, толерантност и разбиране.

Към момента РЦПППО-Плевен работи с около 550 деца от детски градини и училища на територията на цялата област. Екипи от образователните институции оценяват потребностите на подрастващите. Когато открият, че някои от тях, които имат нужда от допълнителна подкрепа и допълнителна работа със специалист, тогава се осъществява законовият ред, при който родителят подава заявление и документите се изпращат към регионалният център в Плевен.

В събитието участваха лектори и представители на детски градини и училища от плевенска област.