Ралица Таслакова: Трябва да затворим бездната между неправителствения сектор и държавата, ако искаме икономически растеж 

Ралица Таслакова.

Отново сме в предизборна кампания, отново от сутрин до вечер се леят в медиите различни обещания от кандидати за народни представители. Всички обаче засягат само злободневните теми от настоящото време, в което се намира България. Да, безспорно са важни темите като инфлация, енергоносители, горива, геополитика.

Но има един изключително важен сектор в нашето общество, за който никой не говори – гражданското общество и как преминава то през всички тези кризи. Получава ли подкрепа, от кого и имат ли равен шанс гражданските организации в България?

Безспорна е ролята на неправителствените организации в развитието на гражданското общество в България. Ролята на този сектор е с фундаментално значение за формулиране и изпълнение на политики, мониторинг и контрол на държавата, чрез ефективно взаимодействие между гражданското общество и държавата. 

През годините неправителствените организации натрупаха огромен ресурс в знания, опит и експертен потенциал в реализирането на различни по сложност и насоченост проекти с европейско финансиране. По своята същност те заемат ниша, която не може да бъде заета от МСП, държавни или общински структури.Не случайно Европейската комисия ги е посочила като възможни бенефициенти по редица европейски програми, като някои от тях са насочени единствено към гражданския сектор.

Заедно с организациите, в които аз работя, съм участвала в проекти в областта на правораздаването, културата, пътната безопасност, трансгранично сътрудничество в областта на МСП и културата, селското стопанство и др. От опита, който съм натрупала мога да формулирам няколко основни проблема и предизвикателства, пред които е изправен неправителствения сектор: финансиране, нарушаване на финансовата дисциплина от страна на управляващите органи, непрекъснати финансови корекции, неясно прилагане на ЗДДС, ниски прагове по ЗОП, липса на капацитет, субективизъм и неясни критерии при оценка на проектните предложения, ниско ниво на подкрепа от страна на държавни и общински институции при изпълнение на проектите.

По отношение на финансирането е важно да се знае, че изпълнението на един проект минава през дълги и сложни етапи: избор на изпълнители, разплащане, верификация и възстановяване на изразходените средства. Целият процес трае между 6 месеца до 1 година. През това време съответната неправителствена организация трябва да се справя със собствени средства. А много малко са банките в страната, които кредитират подобна дейност. Причините за това са комплексни: не добре разписан ЗЮЛНЦ /Закон за юридическите лица с нестопанска цел, б.а./, традиционна банкова консервативност, непознаване от тяхна страна на този тип бенефициенти и начина, по който те работят по програмите на ЕС, както и липсата на каквато и да е възможност за подкрепа от страна на държавата, каквато е осигурена за малките и средни предприятия (МСП).

Дори и по време на пандемията определените Ковид мерки не бяха предназначени за неправителствения сектор. А финансирането на едно сдружение се осъществява от символичен членски внос и от даденото от Закона право за извършване на стопанска дейност, но без реализиране на  печалба. Не работи и финансовият механизъм за подпомагане на НПО със средства от държавния бюджет.

Огромен проблем са т. нар. финансови корекции, които особено в последните години, добиха епидемиологичен характер и станаха масови, в повечето случаи без основание и в големи размери. Спора накрая се разрешава в съда, но колко от сдруженията имат ресурс и капацитет да водят съдебните битки срещу  администрацията? В предходния програмен период 2007-2013 това беше рядкост, като финансовите корекции се движеха в порядъка между 5 и 10 %, а към края на този програмен период в 90% от случаите – между 15 и 20%. Злите езици говорят, че това е един удобен начин за попълване на държавния бюджет с допълнителни непланирани средства, които след това се разходват само с решение на МС. (Същият проблем виси със страшна сила над общините и е на път да доведе някои от тях, вкл. и големи общини до фалит и със сигурност намалява силно ентусиазма на кметове и общинска администрация да кандидатстват по нови проекти).

Друг проблем, създаден съзнателно или не от държавната администрация е изключително неясното прилагане на ЗДДС в този сектор. Общо взето, вън от строителните и инфраструктурни проекти, всички останали имат огромен проблем с възстановяването на ДДС, или просто казано, то не се възстановява, независимо от това дали администрацията има право или не. Стига се до там, че самите бенефициенти масово още при написването на проекта декларират, че няма да ползват и възстановяват ДДС. Страничният ефект от това е, че 20 % от стройността на повечето проекти се връщат обратно в бюджета под формата на ДДС. Т.е. държавата е намерила елегантен начин да прибира не малък процент от средствата отпуснати за развитие на сектора.

Следващият проблем е свързан с ниските прагове по Закона за обществени поръчки, особено наболял с ръста на инфлацията през последната година – ЗОП позволява за суми под 30 хил. лв. избора на изпълнители да се извършва по облекчени критерии. Такива напр. са брошури, химикалки, флаери и всякакви други материали, касаещи публичността, които са неизменна част от всеки един проект. На пръв поглед сумата не е малка, но да поясня, че тук става на въпрос за сума с натрупване, което може и довежда до абсурда понякога да се провежда процедура за избор на изпълнител за сумата от 1000 лв. например. (В още по-голяма степен това се отнася и за общините, които буквално още в началото на годината трябва да правят обществени поръчки за всичко, независимо от размера на сумата).

Стар и нерешим проблем за всички изминали периоди са неясните критерии за оценка на проектните предложения и свързания с тях субективизъм при оценката. Стига се до абсурди, в които напр. военна академия е класирана пред Регионален исторически музей по проект свързан с дигитализация на културни ценности ?! Много често този проблем е породен от друг такъв – липса на достатъчен административен капацитет.Много често на бенефициентите се налага да разясняват основни понятия на администрацията, или да променят начина на изпълнение на планираните дейности по няколко пъти в рамките на проекта, за да изпълняват противоречащите изисквания на новопостъпили ръководители в държавната администрация.

В обобщение, за подобряване работата на неправителствените организации, свързана с европейско и донорско финансиране е необходимо да се направят определени промени в законодателството – ЗЮЛНЦ, ЗДДС; да заработят финансови механизми за подпомагане работата на този сектор от държавата, включващ не само директна подкрепа, а и система за гаранция, съвместно финансиране и др.

За да се случи това е необходима политическа воля, за да погледне най-сетне държавата на неправителствения сектор като на партньор и гарант за прозрачност. Защото това е от фундаментално значение за развитието на цялото ни общество и повишаването на икономическия растеж.А той е основният финансов ресурс, който се влива в българската икономика. Трябва тази бездна в отношенията между неправителствения сектор и институциите да бъде затворена. Защото без силно гражданско общество няма развита демокрация!

Купуването и продаването на гласове е престъпление !

Споделете:

Прочетете също

Община Червен бряг стартира прием на заявления за услугата „Топъл обяд“

Снимка – интернет. Процедурата „Топъл обяд“ е продължение на успешното изпълнение на тази операция в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.