Разкопките на „Никополска крепост“ разкриват значимостта на последната българска столица в наши дни

СПОРЕД АРХЕОЛОЗИ ОТ РИМ – ПЛЕВЕН, ТОВА Е НАЙ-ВАЖНИЯТ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТ В ПЛЕВЕНСКА ОБЛАСТ

Както „Плевен прес“ информира своите читатели  в материал публикуван на  5 октомври, в Никопол проучват последната средновековна българска столица. https://www.plevenpress.com/%d0%b2-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b7%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bf/

Археологическите спасителни проучвания се извършват от екип на Регионалния исторически музей – Плевен.

За повече информация потърсихме Венко Иванов – археолог в РИМ Плевен, ръководител на разкопките на „Никополска крепост“.

Защо Никополската крепост е толкова важен археологически обект?

Тази година се проведоха спасителните археологически проучвания на „Никополска крепост“, които бяха прекъснати за повече от 30 години. Това реално е последната българска средновековна столица. Последните години от своето управление българският цар Иван Шишман прекарва точно в тази крепост, което я превръща в столица. По това време Търново е вече под османска власт.  Това е един от най-важните археологически обекти на територията на плевенска област.

Първите разкопки протичат между 1967 до 1986г., водени от Екатерина Манова. След това са били преустановени поради липса на средства. Сега община Никопол е амбицирана да успее да подсигури нужните средства. За сега работата се финансира от общинския бюджет.

Аз имам личен интерес към тази крепост. Средновековието е моята специалност. Това е не само най-голямата средновековна крепост на територията на плевенска област, но и в цяла България. Това е стара столица! И освен това е единствената, по която не се работи. Въпреки, че близо 20 година са извършвани археологически разкопки, тогава са  копали само крепостната стена и вътрешността е останала непроучена.

Какви открития направихте това лято?

Тук е една от най-големите крепости от Средновековието. Укрепената площ е над 38 дка. Голяма част от града се е развивал извън крепостта. Намерихме части от укрепителните съоръжения, които са свързвали крепостта с пристанището, което вече е унищожено. Те ще бъдат документирани и сложени в план, който ще бъде предаден на кадастъра на града. За съжаление върху самата крепост има строителство, включително и завод „Елия“. Западно от средновековната крепост има едно турско укрепление на над 400 дка площ. То попада върху голяма част от неукрепената средновековна крепост. До сега не е било проучвано.

Тази година работихме в южния сектор на средновековната крепост. Допускаме, че там е била разположена порта, но не стигнахме до нея. Следващата година планираме да продължим. С Община Никопол имаме уговорка да започнем  през месец април.

По-голямата част от разкопките почиствахме стари насипи на ръка. Работихме по петнайсетина човека на ден и значителна част от тях бяха доброволци. Това са хора работили на първите разкопки като деца и ученици, хора от администрацията, студенти и днешни ученици. Работихме 17 дни.  

Находките от археологическите разкопки временно са в Регионалния исторически музей – Плевен. Те ще отидат в музейната сбирка, която е планирано да прерасне в общински музей в Никопол.  От това лято имаме находки, които показват ежедневието на хората, но те още не са минали консервация и няма възможност да бъдат показани за сега.

Изясниха се и някои въпроси свързани с фортификацията. Намерихме основи на средновековна крепостна стена, която се свързва с две кули. Изясни се, че всичко това е строено в един процес, най-вероятно по време на втората българска държава, когато се превръща в мощна крепост. Кога точно, все още не мога да кажа. Тази година положихме усилия да си улесним достъпа до самата крепост и да си облекчим работата за следващите години. Фокусирахме сме върху това така да почистим обекта, че той да покаже облика си.  По време на старите проучвания са проучени 3 кули, ние открихме следи от още 4 кули. Най-вероятно в процеса на проучване ще излязат още кули.

 Пред какви проблеми се изправихте?

И тогава, и сега проблемите са от еднакво естество. Това не е лесен обект. Трудността идва от това, че обектът е обитаван изключително дълъг период от време. Там където бяха копали иманярите културният пласт беше с дебелина близо 4 метра. Освен това там е подравнявано през османския период към 18 век. Това означава, че запазеният пласт е по-малък.  Обитаването по-дълъг период на един обект означава, че всеки народ който идва, разрушава следите от живелите там преди него.

За момента имаме данни, че обектът е обитаван със сигурност още през желязната епоха – 11-ти век преди Христа и до 19-ти век след Христа. Може да намерим следи още от каменно-медната епоха. Мястото е изключително  удобно и е обитавано най-малко 30 века. Не напразно османците го превръщат в център на санджак.

Каква е мечтата Ви свързана с този археологически обект?

Това, което ми се иска да се случи, е да продължат разкопките. Да открием  цялата средновековна крепост скрита под тоновете земна маса. Да успеем да покажем на хората, това до което стигаме. Бих искал да научим повече за българската средновековна държава, но и в същото време туристи да имат възможност да виждат до какво стигат археолозите. Археологическите проучвания не са самоцел.

Община Никопол с малко средства и много желание има амбицията да превърне Никопол в желана туристическа дестинация.

Разкопки на „Никополска крепост“: