Радостин Василев: Напълно осъзнавам какво се изисква от мен. Искреност с хората.

Разговаряме с продавачи на мартеници за труда и студа докато изкарват някой лев, когато забелязваме, че областният координатор на „Има такъв народ” се е спрял пред търговец на мартеници  Журналистическият рефлекс се задейства и включихме диктофона. Въпреки изненадата от нашето „нападение”, не отказа да отговори на въпроси. Естествено първият беше защо е в Плевен. Какво отговори на него и на всички останали наши питания, вижте в интервюто.

Защо сте в Плевен г-н Василев ?

Аз съм в Плевен всяка седмица по няколко дни. И това е от много време, почти 7-8 месеца. Идвам във връзка с моята работа като областен координатор на партия  „Има такъв народ”.  Обикалям общината, както и общините в областта. Срещам се с хората, разбира се до колкото позволяват противоепидемичните мерки.  И се готвим за парламентарните избори на 4-ти април.

От тук ли ще купите мартеница за сина си ? Или от София ?

От тук. Но това не е най-важното. Важно е да се уважи традицията свързана с 1-ви март. Да знае синът ми, както и всяко дете, защо се подаряват мартеници на този ден и защо това е наш български обичай.

Добър отговор като баща. А като партийно лице знаете ли какво стои зад продажбата на тези мартеници като малък бизнес ?

Аз не бих нарекъл това бизнес. Това по-скоро е финален акорд за  оцеляване. Това беше бизнес през 90-те години когато имаше и емоция в хората. Сега всичко е толкова злощастно, че това е по-скоро някаква алюзия към миналото, към спомените на хората.

Самият факт, че за да оцеляват, са принудени да се занимават с такава дребна амбулантна търговия, е показателен. Тя е характерна и за други краища на света. Но там от нея се прехранват. В България от продажбата на мартеници не можеш да се прехранваш. Това не може да бъде печеливш малък бизнес.

В България няма малък и среден бизнес. Излишно е да обяснявам, че през последните години няма държавна икономическа политика, която да го подкрепя. 

В България се наливат пари в едрия капитал, помага се на едрия капитал. Банките почти не подкрепят дребния бизнес.  Правителството безотчетно налива пари към държавната  администрация.  Увеличава заплатите в държавния сектор. Това не е случайно. Дребният бизнес е дребна грижа за управляващите.

/Тук бяхме помолени ако имаме още въпроси, да продължим разговора в офиса на партията, за да разговаряме спокойно./

Според социологическите проучвания „Има такъв народ” се очертава като трета политическа сила, която обира протестния вот. Давате ли си сметка с колко много очаквания сте натоварен като политическо лице на тази партия ?

Надявам се да получим огромен вот, но не протестен. Макар че, 80 % от хората ще гласуват протестно на тези избори, защото  неудовлетворението от цялата политическа класа, не само от управляващите, е много голямо.

Откровено казано, в началото може би не осъзнавах с какво се захващам. И какъв товар поемам върху себе си. Един път заради това, че Плевен е моят роден град. Втори път  затова, че Слави е от тук и очакванията на хората са много големи.

Но трябва да ви кажа, че  напълно осъзнавам какво се изисква от мен.

И какво се изисква ?

Най-важното, което се изисква, е да бъдем искрени с хората. Да говорим това, което можем да направим. Да не въвеждаме в заблуждение никого.  Защото от напразните  илюзии вече 25 години сме в ситуация на нокаут. 

Ние сме в предбедствено положение. И то е творение на тези политици, които управляваха последните 25 години . Очаква се правилно да обясним на хората както  това, че промяната трябва да дойде от всеки един от тях, а  ние да сме носители на една идея, така и това,  че  ако продължи този маниер на политиканстване, на обвързаности , на мафия, България се превръща в една обезлюдена територия, която никога няма да бъде държава.

Казахте, че трябва „да говорите това, което можете да направите”. С кого можете да направите това, което говорите, със сценаристите ли ? Имате ли експерти в областите на управление ?

Имаме много голям брой експерти. Слави Трифонов и екипът му набраха експерти чрез кастинг,  който се провеждаше в продължение на близо година. Именно тези 200 – 300 човека работиха върху програмата повече от 2 години. И понеже всички питат къде е нашата програма, да кажа: готова е!  В нея е вложен  огромен труд. Ще излезе съвсем скоро в сайта ни, така че всеки може да я прочете.

Що се отнася до сценаристите, аз ги възприемам  по-скоро като експерти, близки до правенето на продукт с успешен маркетингов подход. Дали е предаване,  дали е концерт, те разбират много от тази работа, защото са може би най-добрите в България.

Но ние имаме експерти във всички сектори на държавата. Например в правосъдие, аз съм един от групата експерти по правосъдие. В нея сме 23 човека. В образование, икономика,  финанси  – също.  Много е трудно да намериш експерти, които да са извън статуквото, които да са независими,  да не ги е страх да помагат. В това отношение имаме много сериозна  експертност и считам, че като извънпарламентарна партия сме на първо място в това отношение.

Звучи добре. Само че от тази експертност хората имат нужда сега, в това трудно време. Как да стане?

Този въпрос го задават почти всички хора, които идват при нас в офиса и  разговарям с тях. Истината е, че за да помогнеш на отделния индивид –  трябва да предприемеш мерки на национално ниво. И тези мерки да имат веднага социален ефект.

Такива мерки трябваше да бъдат предприети отдавна за директна помощ към хората  в ситуация на Ковид. България сигурно е единствената държава в ЕС, която няма безвъзмездно  директни дотации към всеки един гражданин, за да може да се изкара кризата породена от пандемията.

Трудно обяснявам на хората, че с магическа пръчка всеки отделен индивид няма как да усети промяната. Но считам,че с мерки в спешен порядък, като например размера на пенсиите, ще бъде полезно. Тези 50 лева, временно отпуснати от правителството, е просто обидно. Крадат се милиарди, а хората гладуват.

Но и от пътища има нужда, защото бизнесът има нужда от тях.

Има. Само че с парите, които се дават за пътища и магистрали, хората строят цели държави.

Любопитно е, че сте адвокат, а професионално се занимавате с футбол и ЦСКА.

Професионално се занимавам с право. Животът ми така се стече, че работих в ЦСКА като юрист и се наложи да специализирам спортно право и футболно право. Но това е само един сегмент от цялостната ни дейност. За мен хубавото беше, че съм от ЦСКА и работих в ЦСКА.

Е сега вече изгубихте левскарите.

Уважавам и левскарите, но аз съм си от ЦСКА….

Харесва ли ви спорта в Плевен?

В Плевен няма спорт.

Как така няма спорт?!

Така, няма. С много малки изключения, които са плод на индивидуални желания  или воля на родителите.

Плевен е един от областните градове с най-лоша спортна инфраструктура.  Град, в който за последните 12 години управленски период, не се направи нищо. Град, в който и местното самоуправление неглижира спорта. Категорично. Плевен не заслужава ситуацията, в която се намира.  А имаме уникално спортно училище. Едно от шестте държавни спортни училища, на които чак сега  предвидиха някаква инвестиция, която е смешна.

Но Далаклиев направи тук цял спортен център.

Да, но това е един частен клуб. Аз говоря за спорта като държавна политика. Държавна и местна политика. Държавата помогна за изграждането на една частна школа, което е положително. Само че, държавата трябваше да изгради в Плевен многофункционална спортна зала. Не като гробниците, които изгради в други градове като Русе, Горна Малина или колодрума в Пловдив.

Наистина многофункционална спортна зала, която да може да се използва свободно. А не недостъпна  за хората. Защото масовият спорт е този, който прави великия. Ние обърнахме системата. Мислим си, че можем да култивираме елитни атлети в саксия. Не става. Всичко идва от масовото спортуване.

„Спартак Плевен”,  футболният ни отбор, в последните 15 години винаги е обект на някакви бизнес интереси, които го  въртят в слабите нива на футбола. Учебните спортни школи ги няма изобщо….

Пристрастен сте към спорта…

Пристрастен съм към Плевен.

Ако това е така, как ще накарате плевенчани да не гледат на вас като на пришълец?

Не съм пришълец,  Аз съм си кореняк плевенчанин. Особено пък на фона на хората, които до сега са се занимавали с политика в Плевен. Без дори да са живели и един ден тук.Родната ми къща е на 50 м от тук /показа с ръка/. В нея мина детството ми и ученическите ми години.

Но нали сте я продали…

Да, наложи се. Но купихме друго жилище в Плевен, където сега идвам. Защото никога не сме прекъсвали връзката с Плевен. Аз излязох от тук, защото трябваше да следвам в София. Впоследствие професионалната ми реализация се осъществи в столицата. Но винаги съм си идвал в Плевен, никога не съм късал връзката с града. Родителите ми са кореняци плевенчани. И като мина покрай родната ни къща, веднага идват спомените за детството и приятелите от ученическите години.

Вероятно и някоя ученическа любов…

О, да. /Смее се/. И това го имаше. Тъжното е, че много от приятелите не са вече в Плевен, заминаха в чужбина да си вадят хляба. Други напуснаха Плевен и са в други градове.

А с тези, които са тук в момента, се срещаме, говорим си и виждам, че ситуацията е тежка при тях. Това ме ядосва, защото са способни хора, а губят надежда.

Ами върнете им я, щом сте се захванал с политика.

Това е целта ми, стига да ми дадат доверието си плевенчани.