проф. Сергей Илиев: Емоцията пречи на разума в медицината

проф. Сергей Илиев. Снимка – Плевен прес.

Проф. Сергей Илиев е декан на факултет „Медицина” в МУ Плевен, ръководител на катедра „Пропедевтика на хирургическите болести”, началник отделение по Колопроктология и Гнойно-септична хирургия в  УМБАЛ „д-р Георги Странски”. Оказа се, че освен със скалпел, умее добре да работи и с думите. Разбираме това от краткия диалог с него по повод 7 април, Световния ден на здравето.

Проф. Илиев, Авицена казва, че „Лекарят трябва да лекува с три неща: дума, нож и билка.. В този смисъл свършиха ли думите на лекарите ?

Много философски въпрос. Не трябва да се използват думи белези. Трябва да се използват думи лечители. Защото думата е овеществена мисъл. И тя тежи. Имаше една книга „Поговори с мен докторе”. За съжаление ние ставаме все по-малко и все по-уморени. Има толкова много неща, с които трябва да се занимаваме, да попълваме документация, да изпълняваме стандарти и още куп други работи. И общо взето не ни остава време за пациента. Да бъдем максимално отворени към него защото и ние сме хора и се уморяваме.

За добрата дума на лекаря какво трябва – време или сърце ?

Сърце имаме всички. Животът страда от две неща – сърдечна недостатъчност и недостатъчна сърдечност. Но не това е нещото. Ето ние сега сме седнали и говорим. Но обикновено говорим, докато вършим нещо друго. Вървим по улиците и говорим по телефона, все повече срещам хора със слушалки в ушите. Те не са тук и сега. Те не присъстват.

Лошото на дистанционното обучение е, че аз говоря на екрана, те през това време се занимават с телефона и ние забравяме да комуникираме. Забравяме да общуваме.

Смятам, че освен сърце трябва и време. А напоследък гледам, че времето тече много по-бързо, отколкото течеше миналия век.

И животът вече не е това, което беше, с тази пандемия, кризи и войни. Това пред какви предизвикателства изправи професията „лекар” ?

Лекарят когато избира да бъде лекар, той избира да бъде преградата между страданието и смъртта, и пациента. Тоест, той си е направил сметката, че ще се среща със зарази, със смърт, със страдание и че медиците са на предния фронт, когато има война.Това няма да промени кой знае колко мисленето на лекаря, ако е истински лекар. Ако е избрал да лекува страданието, да облекчава болката и да отсрочва смъртта. Останалите неща като война, инфлация, пандемия, са паразитни шумове, които го разсейват от това, което прави.  Той трябва да се абстрахира от тях и да продължи да прави това, което прави.

Когато ти си на операционната маса и оперираш човека, който лежи на нея, а наоколо падат снаряди, това не трябва да ти прави впечатление, защото оперираш този, който лежи на масата.

Тоест, голямото предизвикателство пред лекаря е да се абстрахира от всичко ?

Точно така. От всичко останало и да остане лекар. Да спре да бъде субект с чисто човешките качества в момента, в който лекува, ако иска да остане лекар. Защото емоцията пречи на трезвия разум на медицината.

Споделете:

Прочетете също

Започва изплащането на помощи за отопление от 15 август

Снимка – интернет. Изплащането на помощите за отопление за предстоящия зимен сезон (1 ноември 2022 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.