Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Проф. д-р Добромир Димитров е възпитаник на Медицински университет-Плевен, със специалност „Обща хирургия“ и интереси в областта на онкологията, лапароскопската и роботизираната хирургия, както и фокусираната ултразвукова хирургия. По пътя на професионалното си развитие е бил част от реализацията на значимите иновационни проекти на висшето училище – въвеждане на проблемно-базирано обучение (ПБО), сентинелна лимфна биопсия, минимално инвазивна хирургия, роботизирана хирургия, ХАЙФУ хирургия, изграждане на Центъра за компетентност „Леонардо Да Винчи“, на Телекомуникационния ендоскопски център и много други.
Ректор на Медицински университет – Плевен. Носител на многобройни награди и отличия за приноса му в медицината и преподавателската му дейност.
Срещаме се с проф. Димитров в навечерието на Световния ден на здравето и здравния работник, за да разберем мнението му за предизвикателствата, пред които е изправена професията „лекар” от новите реалности на живота.
Проф. Димитров, животът не е това, което беше преди 5-10 години. Пандемии, инфлации, болна здравна система сега и война. Пред какви предизвикателства е изправена днес професията „лекар” ?
Предизвикателствата пред медицинската професия като цяло, в т.ч. сестри, акушерки, рехабилитатори, инспектори по обществено здраве, предизвикателствата са много сходни. В един динамичен свят ние трябва да успеем да извоюваме мястото си пред обществото за повече доверие към нас. Да се опитаме да възстановим връзката, която изгуби медицинското съсловие с обществото.
Ако си спомняте, първите седммици на пандемията започнаха с поздравителни ръкопляскания на терасите и благодарност към медицинските лица. В един момент дезинформацията, пропагандата, лъжите, желанието на някои колеги да станат известни за кратко време, доведоха до това, че доверието към здравната система, към лекарското съсловие и медицинските сестри, просто се скъса. И то се скъса шумно, публично, пред всички. Това нещо ще ни коства доста години да го възстановим. Трябва да си го признаем.
Така че, първото и основното е – да възстановим връзката и доверието между обществото и лекарската професия.
Второто е да се преборим за по-адекватна реформа на национално ниво. Да възстановим този диалог с политиците, от който има необходимост, за да се случат по правилен начин нещата. Прави ми впечатление през последните месеци, че в публичното пространство се хвърлят предложения, просто изречени от хората на днешния ден, които не са дискутирани със съсловието. И това е изключително болезнено и е много неприятно.
Ние вървим след събитията, догонваме с писма, с подписки неща, които искаме да променим. Тук трябва да е много здрава връзката между политици, управленци и експертизата на съсловието. Защото една успешна реформа ще има тогава, когато стратегическите заложби вътре ще надминат един управленски мандат. Тоест, трябва да има прилив между различните управления, какъвто и цвят да са те, така че стратегията за развитие в здравеопазването да се запази.
И тук бих дал един пример в това отношение. Някъде между 2015- 2016 година Министерството на образованието и науката успя да направи, вече 6 години, последователна политика на реформи и на развитие. Визирам академик Денков, Красимир Вълчев, които успяха за тези няколко години да проведат едни доста сериозни реформи както в средното, така и във висшето образование. И част от регулациите във висшето образование вече се случват и те са на доста по-различно ниво от това, което беше преди 5-6 години.
Тоест, за да има една здравна реформа позитивен резултат, постоянен, тя трябва да е в ръка заедно с политиците и да е със стратегия, която да надхвърля един управленски мандат.
Така че, това са предизвикателствата пред нас. От една страна работа с обществото да си възстановим доверието , другото е политиците да се доверят на експертните ни становища, за да може да се направи по-качествена реформа.
