Защо поканихме проф. Васил Тодоров в нашата рубрика „Надежда за всички”? Защото търсим лекар когато сме болни. Защото в момента върлува вирус. Защото ни е страх от него. И защото в лекарите ни е надеждата когато ни нападне.
Много са лекарите, които уважаваме. Пръснати навсякъде – в частни и държавни болници, в ДКЦ-та и медицински центрове. Няма как да поканим всички. Избрахме лекарят да бъде от МБАЛ „Д-р Георги Странски”. Защото всички опират до нея, особено тежките случаи. Решихме да поканим проф. Тодоров, защото е в отделение, което е последна надежда за всички с болни бъбреци. А точно тях удря коронавируса.
Проф. Тодоров прие поканата ни, за което му благодарим!
Ето неговото послание към читателите на „Плевен прес”:
Живеем в необикновено време. Необикновено, необичайно, странно и дори плашещо. Винаги досега, от десетилетия, в навечерието на Коледа и Нова година са властвали радостта, веселието, надеждата – за здраве, за щастие, за по-добро бъдеще.
Днес, в края на 2020-а година всичко е различно, всичко е променено. Затворени са училищата, много фирми, заведения, дейността на различни институции е сведена до минимум. Функционират и то при променен режим само тези, без които общественият живот е невъзможен. На „пълни обороти“, при максимално натоварване, работи само системата на здравеопазването – от личните лекари до университетските болници.
Всички знаят защо е така. Защото вече девет месеца ние и целият свят сме в условията на пандемия от заболяване, с каквото човечеството не се е сблъсквало около сто години. Тази коронавирусна болест нанесе и ще продължи да нанася огромни щети на човешкото общество. Независимо от всички усилия – на медицинските работници, на научно-иследователските институти и на държавите, поне засега няма никаква тенденция за овладяване на пандемията.
На какво може да се разчита, какво може и трябва да се прави? Да се продължи режима на ограничен контакт между хората и не до края на януари 2021 г., а поне да края на месец май. Да се използват дисциплинирано всички предпазни мерки от всеки и от всички. Крайно време е, всеки и навсякъде да разбере, че трябва да пази не само себе си, но и хората около него. Тъжната истина е, че и сега, след толкова време, това не се разбира от значителна част от населението. За съжаление липсата на дисциплина и здравна култура рефлектира освен върху самите пациенти и върху здравните работници – те също се заразяват и се разболяват.
Какво искам да пожелая за Коледа и Нова година? На всички – само здраве! Без здраве няма радост, няма щастие, няма нищо…
Специални пожелания искам да отправя към лекарите, медицинските сестри, санитарите и всички други медицински работници: Пазете се! Продължавайте да работите, както и до сега упорито и всеотдайно! Бъдете здрави!
Весела Коледа! По-добра и по-здрава Нова година!
Проф. Васил Тодоров, д.м.н,
Началник Клиника по нефрология и диализа към УМБАЛ “д-р Г. Странски”, Плевен