Проф. Атанас Семов: Вцепеняващо нарушаване на българската реч в медиите

На 10-ти декември т.г. проф. Атанас М. Семов публикува гневен пост за непознаването на правилата в българския език. Споделяме казаното от него и като медия приемаме критиката, въпреки, че се стараем да пишем правилно.

Докато се борим за „македонския” език,

толкова ли е трудно да спазваме няколко съвсем простички правила на българската реч, чието нарушаване (особено в медиите) е вцепеняващо:

– „считам” е грозен русизъм, на български език е „смятам”!

– „стартира” за начинание (напр. процедура, програма, дейност и т.н.) е малоумие – стартират само състезателите в спортове за време! Всичко друго „започва”!

– „Ръст” означава вертикален размер. „Ръст на дълга” означава колко е той, а не с колко е „нараснал”. Правилното е „растеж” = „увеличаване на ръста”, напр. на дълга. Не може да има и „ръст на броя”, защото е повторение – може да има „растеж на броя”, още по-добре „нарастване”… Не може да „продължава ръстът” – той е колкото е, продължава напр. „растежът на броя…”!

– „нараства” само размер, не могат да „нараснат заболелите” – пораснали ли са, какво?

– „с това се разделяме” е малоумен финал на едно предаване: първо, с какво се разделя, и второ, с кого се разделя горката водеща? Или „така се разделяме” – как и защо, Господи, раздялата е нещо тъжно…

– „Цифрите” са от 0 до 9, съставеното от тях е ЧИСЛО (като буква и дума)! Не може „да се позовеш на цифрите” или „цифрата на пострадалите” да е голяма…

– „готви” – министърът не „готви” промени, защото не е готвачка. Той подготвя… Нито Макрон „готви затягане”, готви се супа…

– Членуването на дума след предлог е словесна безпомощност – „студентите в СофийскияТ университет” и „членовете на Европейският съюз” не го заслужават…

– Впрочем още по-безмозъчно е да кажеш „когато станахме членове на ЕС” (и ужас „когато станахме членка”, чувал съм и „станахме членки”!) – защото дори да сме „ние”, не сме станали членове на нищо (ние), а само държавата е станала член (респ. „станахме член на ЕС”)!

Не само защото „езикът/стилът – това е самият човек” (Сен Бьоф). А защото вулгарното обезсмисляне на думите е вулгарен отказ от мисъл изобщо!