Последни новини
Начало | Култура | Проф. Антоанета Запрянова: Любов към род и родина със закон не става, а с родова памет

Проф. Антоанета Запрянова: Любов към род и родина със закон не става, а с родова памет

Ще го бъде ли християнското семейство в днешното дигитално и мултикултурално време ? Ще се съхраним ли като идентичност чрез опазване на родовата памет ? Имат ли стратегия политиците за това ?
За отговор на тези въпроси потърсихме проф. д-р Антоанета Запрянова от БАН, председател на Българска генеалогична федерация, гл. редактор на сп. „Родознание”, автор на множество монографии и статии в областта на генеалогията – науката за семейството, родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида.

Проф. Запрянова, защо науката генеалогия е важна за опазването и съхранението на националната ни идентичност, както и на семейството ?

Искам да се обърна към вас, към вашите читатели – днешни и утрешни, към вашите симпатизанти и дай Боже, да докоснем с тия размисли сърцата на по-младите поколения. Нека бъде честит този празник – на християнското семейство ! Той датира от векове. В името на какво ? Дори атеистите биха се съгласили, че цялата библейска история , целия библейски текст, е изпълнен с притчи. за ролята на родовата памет, за семейството, за бъдещето на земляните.
Не случайно Бог създава Адам, но създава и Ева. Когато решава да накаже човечеството за неговите грехове и праща потопа, той казва на Ной като построи кораба да вземе синове и внуци, техните съпруги и да вкара двойки от всички видове животни. Библейските притчи подсказват, че и за човешката хармония в обществото, и за екологията, е много важно да има мама и татко. А за да има мама и татко трябва да има родова памет. Защото има баба и дядо по едната линия, баба и дядо по другата линия.

Опират ли се политиците на генеалогията при изработване на национална стратегия за опазване на българското семейство и българската идентичност ?

Този въпрос е с тъжен отговор за българската действителност. Наистина тъжен. Защото 50 години при комунистическото управление генеалогията се приемаше за буржоазна наука. И не се разрешаваше. Ще припомня една публикация на акад. Топенчаров , който наричаше генеалогията изназадване на историята. Защото след като има пролетариат няма нужда от нея.
Но ето че, въпреки всичко, десетки са хората, които са си поддържали родовата памет. Поддържали са родовите традиции. Ако ви се обаждат наши сънародници от чужбина, ще споделят, че родовата традиция продължава и в чужбина. Особено при бесарабските българи където съм била, особено при българите в Унгария. Те поддържат родовата памет до просълзяване. Защото при нас тази традиция за известно време беше прекъсната. Днес държавата все още се абстрахира от тази нужда за родова памет.

При това положение, до колко липсата на интерес към родовия корен влияе върху семейството в наше време ?

Влиянието не е по-различно и през вековете. Ако се обърнем към античните хроники и писания, ще видим едно нещо – там където децата растат с мама и татко, там израстват добри поколения. Те така са възпитани при мама и татко, че предават устно или писмено тази памет. Тук искам да отбележа, че по време на турското робство и по-рано, когато е безписмен периода, родовата памет се е предавала от поколение на поколение, защото тя е тази, която съхранява.

Това е така. Обаче в днешната дигитална епоха в която живеем, с този мултикултурализъм, какви са вашите наблюдения, не се ли разпада българското семейство ?

За съжаление – да. Пък ще кажа – тъжен въпрос с тъжен отговор. При поляци, унгарци, румънци – не е прекъсвана традицията. Има значение, че при нас беше прекъсната тази традиция. От там идва и липсата на поука. От какво ще се поучат младите поколения ако няма родова памет, за да открият плюсовете и минусите в развитието на членовете на рода.

Тогава, как ще възстановим интереса към родовата памет днес ?

В читалищата – както е в много села, както е в Стара Загора и старозагорско. В училищата – както е на много места, където са създадени клубове към федерацията. Всеки месец се представят книги, идват младите поколения, слушат и когато книгата се представя в родното селище – идват и се виждат със своите родственици. Това е бавен процес. Но зависи от нас. Не само от държавата. Защото това със закон не става. Любов към род и родина със закон не става. С умерен оптимизъм съм, че лека – полека се връща интереса към родовата памет. И винаги казвам на моите колеги, че това връщане и възраждане на родовата памет ще дойде от провинцията.

През 1995 година издавате много интересно изследване „Родове на основатели на плевенския революционен комитет.” Защо решихте да изследвате точно плевенските родове ?

Отново подчертавам, че зависи от местната интелигенция. Благодарение на Петко Дилков /председател на УС на дружество „Краезнание”, б.а./ се организираха изследвания , което никак не е лесно. Проведе се Национална конференция и се издаде сборник. Но нито аз, нито държавата може да наложи на Петко Дилков, или на който и да е, да работи за без пари. Защото трудът на генеалога е труд без пари. Но той оставя един духовен паметник, един духовен мост между днешни и утрешни поколения. И от там ще дойде и усета за ролята на семейството в личния, и от там в обществения живот.

Тъй като водим този разговор в Деня на християнското семейство, какво ще кажете на тези плевенчани, които държат на корена си и искат да го съхранят ?

От сърце им желая да бъдат много здрави. Но да бъдат и търпеливи, много търпеливи. Трудът на всеки изследовател е един одисеевски път – едно връщане към родното. Знаете историята на Одисей. Много е труден този път. Много труден, но пък бих казала – сладък. Пожелавам да бъдат здрави, но и търпеливи одисеевци. За да се връщат назад, и да оставят поука за днешните и идни поколения.

Благодарим Ви за това интервю проф. Запрянова.

Прочетете също

Болни и възрастни хора в община Плевен се обгрижват от 12 човека по време на пандемията

Миглена Цанова, организатор дейности по проект “Патронажна грижа”. Снимка – личен архив. От началото на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *