Приемната грижа – спасяване на деца или средство за доходи ?

Специалистите дефинират приемната грижа като „временно поверяване на дете /със или без съгласието на родителите му/  за отглеждане и възпитание в семейство, което не е неговото родно семейство“.   Приемното семейство получава 150% от минималната работна заплата за грижите за едно дете, 160% – за две деца, и 170% – за настанени 3 или повече деца. Случаите на отглеждане на 2 и повече деца са доста редки. Да, приемните семейства получават пари, защото това да гледаш дете е работа, като всяка друга. Но има едно голямо „но”, защото:

  • Работят на граждански договор. Това означава, че нямат осигурителни права при болест, безработица или майчинство.
  • Работят 24 часа в денонощието, защото са непрекъснато с детето и грижата за него. Където и да ходят, каквото и да правят – приемното дете е с тях.
  • Борят се с душевни травми от физическо или психическо насилие. В практиката има потресаващи случаи: гасене на цигари върху тялото на дете, друго пуснато във варел с вода, за да кротува. Трето просто пребито от бой. Не е за вярване, че 10-годишно дете не познава вилица и лъжица, защото никога не ги е виждало. Познава само комата хляб, който му е подаван.

Приемната грижа е въведена в България от 2007-а година. От 2015-та  година в плевенска област действа национален проект „Приеми ме 2015”, по който ще се работи до 2022 година. В него участват 153 общини партньори, в т.ч и община Плевен и приемните деца са 1 705, за цялата страна. В голямата си част това са ромски деца, изоставени от майките си в родилния дом или изведени от многолюдни семейства. Други  са изведени от социални институции.

Приемното семейство Богомилови и Летисия Янкова – до скоро приемно дете, сега вече студентка. Снимка – личен архив.

Как стоят нещата в област Плевен? Колко са приемните семейства и колко са децата настанени в тях? Има ли приемни семейства лишени от право да отглеждат приемни деца? Има ли настанени деца с увреждания? За отговор на тези и други въпроси потърсихме д-р Елза Пачева – областен администратор на проекта „Приеми ме 2015”. Ето какво ни разказа:

„ По проект „Приеми ме 2015“ е създаден Областен екип по приемна грижа / ОЕПГ /, в който работят 11 специалисти. Екипът има 4 офиса  – един в Плевен и още 3 изнесени офиса в Никопол, Червен бряг и Кнежа.

В проекта са включени 7 общини – Плевен, Долна Митрополия, Червен бряг, Кнежа, Никопол, Пордим и Левски. В 116 приемни семейства в тези 7 общини сега са настанени 107 деца. От тях 10 са с увреждания.

В момента имаме 15 новонастанени деца, като 8 от тях са дошли направо от родилния дом. 4 са изведени от семейната им среда и 3 са преместени от друго приемно семейство.

В системата има непрекъснато движение. Някои деца се връщат обратно в семействата си, когато там средата се подобри, други биват осиновявани, трети навършват 18 години или завършват 12 клас и тогава излизат от приемната грижа. 

Има движение и при приемните семейства. За 2021г. има 2 семейства, които са отказали повече да работят, 1 новоутвърдено семейство и 10 семейства са заличени от регистъра и повече няма да работят в приемната грижа. Целта на услугата е за децата в риск, да бъде направено най-доброто, на което е способно нашето общество.“

Когато едно дете трябва да се настани в приемно семейство, кое е най-важно? Кой проучва кандидатите и как ги обучава? Достатъчно ли е да си добър човек, за да вземеш приемно дете? На тези въпроси отговор ни даде Надя Маринова – началник на Областен екип по приемна грижа /ОЕПГ/:

 „При настаняване на едно дете в приемно семейство най-важни са нуждите на детето. Когато трябва да решаваме къде да бъде настанено, се съобразяваме със състоянието на детето, възрастта му, какви нужди има и едва тогава преценяваме в кое от свободните в този момент семейства можем да го настаним. Преценяваме уменията на приемните родители: как са се справяли до този момент в подобни ситуации,  имали ли са подобни случаи, ще успеят ли да направят необходимото за това конкретно дете,“ е категорична Маринова и добавя: „Проблемите са свързани с предварително заявения профил на приемното семейство: възраст и здравословно състояниe на децата, които могат да приемат.

Най-често приемните семейства са склонни да отглеждат деца между  2 и 6 годишна възраст. Почти няма приемни семейства, които да са заявили, че биха отглеждали дете с увреждания. В редки случаи са заявили, че биха се съгласили, но ако е лека степента на увреждане. Някои от настанените деца имат нужда от повече грижи, медицински услуги, срещи с психолог или ресурсен учител, регулярни медицински изследвания, понякога операции. Изобщо животът на приемното семейство става сложен и натоварен.

Затова проучването и обучението на приемните семейства е 4-месечен процес. Започваме с документи, които те представят. Трябва да имат и 2 препоръки от други семейства, медицински изследвания, документи от съда. Освен това подлежат на няколко посещения и едва тогава преминават курс на обучение.

Водещо за включването им, след като са преминали и обучението, е тестуването им – дали са наясно какво е приемна грижа, какви умения трябва да имат и какво да могат да правят. Да са наясно, че това е 24 часова грижа, че няма почивни дни и работно време, че детето има нужда от емоционално устойчива среда и твърде често, че трябва да преодоляват заедно с него травмите от преживяванията му в собственото му семейство. Децата често идват с белези от физически и душевни травми. Работа на приемното семейство е детето да ги преодолее, да повярва в себе си и да  изживее детството си.

Приемни деца от Плевен на гости на Еньовден в отдел „Закрила на детето“. Снимка – личен архив.

За да си приемен родител не е достатъчно само да си добър човек, макар че е необходимо. Приемният родител трябва да има качества – да умее да предразположи детето, да е търпелив, да знае как се общува с дете, за което собственото му семейство нехае или му вреди. Да има възпитателни умения, винаги да е готов да ги подобрява. Материалните условия в дома на приемното семейство също имат значение. И трябва да може да му даде крила да отлети, когато навърши пълнолетие или когато го осиновят, или има възможност да се върне в семейството си.“

След казаното до тук отговорът на въпроса в заглавието е лесен. Приемен родител е Тежка и отговорна мисия, за която не всеки е годен. Затова трябва да бъде платена подобаващо.

Прочетете също

Десислава Трифонова /ГЕРБ/: Личната ми кауза е привличане на инвестиции в област Плевен чрез добра индустриална зона, реклама на региона и екипна работа с общините

Десислава Трифонова, кандидат-депутат от листата на ГЕРБ-СДС, под № 3 и преференция 103, за участие …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *