Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Езикова грамотност е способността да се чете и пише на даден език, за да се построи граматически правилен текст. В него да няма правописни и пунктуационни грешки, като използваните думи и изрази са стилово уместни. Тези текстове служат за общуване между хората. С други думи изпълняват обществена функция. Имат за задача да покажат до колко един човек може да извлича необходимата му информация, да я осмисля, осъзнае и оценява, за да използва тази информация за конкретна задача от обществения живот. Това
Ето защо казваме, че освен езикова, образованият човек трябва да притежава и функционална грамотност. „Държим първите места по функционална неграмотност на учениците”, заяви министърът на образованието акад. Николай Денков.
Функционално и езиково неграмотни са не само учениците ни, но и част от политиците. Още се помни „ваканцуване”то и „страхува ли ви” на Делян Пеевски. Сега Кирил Петков говори „направиме” вместо „направим”, пише „структора” вместо „структура”, все неща, които се учат в началните класове. Да не говорим за „куролацията”, която се чу от парламентарната трибуна.
Като вирус обаче, се разпространи думата „преценя”. Чува се от екрана, използват я политици и медиини репортери. „Преценя” стана дума на годината, в анкета по идея на учителката Павлина Върбанова. https://kaksepishe.com/dumi-2021/
С „преценям” се конкурира „изчегъртвам”. Ако последната е граматичеси правилна, но метафорично използвана като политически изказ, то „преценям” издава тежка езиков неграмотност, за функционална да не говорим. Изобщо използването напоследък от обществени и политически лица на неграмотни думи и изрази, и тиражирането през медиите на подобна неграмотност, е вбесяващо. И изглежда, че това на никого не прави впечатление.
С малки изключения. Като на Веселина Седларска, която на 22-ри януари т.г. публикува в „Портал Култура” статията „Преценям да /не/изчегъртам антиваксър”. В статията си Седларска казва: „Така би изглеждало изречение, съставено от трите думи на годината: Преценям да (не) изчегъртам антиваксър. Възможно е да сме единственото общество, чиито три думи на годината компютърът подчертава като непознати. Не е за учудване – може и невинаги да сме точни, но винаги сме артистични.
Платформата „Как се пише“ застана зад първата организирана анкета за дума на годината в България. В последния етап на гласуването бяха откроени десет думи. С 42 процента спечели „преценям“, следват я „антиваксър“ – 34 процента, и изчегъртване – 30 на сто (процентите са над 100, защото се гласуваше за три думи). Останалите думи от печелившата десетка са ваксина, зелен сертификат, промяна, бустерна доза, избори, Харвард, чекмедже.
Дума „преценям“ в книжовния език няма. Има „преценявам“. Но несъществуващата дума премина като торнадо през социалните мрежи, медиите, разговорите и така превзе първото място за дума, без да е в речника на българските думи. Една част от хората я употребяваха с чиста съвест, просто защото не знаеха, че е неправилна. Това е нормално за сринатото равнище на езикова грамотност в страната. Друга част веднага я подеха с ироничен тон, присмивайки се на неграмотността. Дали неграмотните разбраха, че това е подигравка? Май не. Дотук играта с „преценя“ отразява реално действителността у нас: разделени сме на две враждуващи групи, едната от които упорито държи на своето на инат, а другата високомерно ѝ се присмива. Коя е по-голямата група – вие преценете. Засега единственото сигурно е, че от тези две вечно враждуващи части трудно ще стане една, която да застане зад една обща истина в името на едното добро решение на проблем. В случая – проблема с ваксинирането, на неговата територия се роди израза „Всеки сам си преценя.“
Разбира се, въпросната анкета за дума на годината може да породи и други мнения. Това би било добре. Ние обаче се съмняваме това да стане, защото „преценяме”, че езиковата грамотност и добрата лична култура не вълнуват днешния българин. Доказателството ще се види в броя прочити на този материал.
Цялата статия на Веселина Седларска може да прочетете тук https://kultura.bg/web/
