През 1962 г. ЦК на БКП приема мерки против турчеенето на цигани, татари и българи-мохамедани

Манифестация на цигани през 1947 г. с искане за циганско малцинство. Източник: ЦДА

На 5 април 1962 г. ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства – цигани, татари и помаци. В Проекта на решение от 27 март “за преодоляване на отрицателните тенденции по турчеене” сред посочените малцинства се посочва следното:

“За да се пресекат тези отрицателни тенденции на турчеене, които по същество водят до асимилиране на българи мохамедани, цигани и татари от турцизма и за да се засили още повече патриотичното им възпитание, Политбюро на ЦК на БКП

РЕШАВА:

1. Партийните комитети и организации, комитетите и организациите на Отечественият фронт, Димитровският комунистически младежки съюз, Професионалните съюзи и другите обществени организации, органите на министерствата и ведомствата, народните съвети и стопанските организации в населените места с цигани, татари и българи мохамедани да смятат за една от главните задачи в своята идеологическа и политическа работа сред това население системната и упорита дейност за повишаване на неговата политическа съзнателност и трудова активност и издигане на културата му, за постепенно преодоляване на тенденцията за турчеене, като водят системна идейно-политическа борба против реакционната турска шовинистическа пропаганда и нейните пантюркистки и панислямистки стремежи и цели.

2. Министерството на правосъдието съвместно с отдел „Народни съвети“ (…) да изработят инструкция (…) за водене регистрите за гражданско състояние (…) специално да се посочи, че религията и личните имена не са признаци за национална и народностна принадлежност. Да се разясни също, че сключването на смесени бракове не води до промяна на националността на съпрузите. При пълна доброволност и изрично съгласие на съпрузите родени от смесените бракове деца могат да се регистрират като българи. (…) да се разяснят и правата на гражданите от не български произход, които (…) могат да регистрират себе си и своите деца като българи (…)

3. Партийните комитети и организации и народните съвети да проведат широка разяснителна работа сред татарите, циганите и българските мохамедани, регистрирани като турци (…) с оглед същите да се регистрират по действителната им народностна и национална принадлежност (…) и регистрирани вече като българи. При това да се вземат мерки, за да не се допускат каквито и да е било извращения, натиск и администриране.

4. Народните съвети да не допускат преселването на българи мохамедани и цигани в населените места с компактно турско население.

5. Министерството на просветата и културата и окръжните народни съвети да вземат мерки турски език да не се изучава от деца на цигани, татари и българи мохамедани. Същите да се учат на български език. Да се избягва назначаването на учители и възпитатели-турци в училища, където преобладават деца цигани, татари и българи мохамедани. Там където е възможно, да не се допуска деца на българи мохамедани и цигани да живеят в общежитията и да учат в паралелки заедно с турчета.

6. Министерството на народната отбрана и Главното управление на трудовата повинност да осигурят (…) правилното възпитание на младежите българи мохамедани, цигани и татари. (…) да засилят масово-политическата и възпитателна работа за националното осъзнаване, комунистическото и патриотичното възпитание на младежи военно и трудослужещи от цигански, татарски и български произход, които се турчеят.

7. Комитетът по въпросите на българската православна църква и религиозните култове при министерството на външните работи да вземе мерки за правилно изясняване на българо-мохамеданския, циганския и татарския въпроси сред духовните лица на мохамеданската църква; да се следи за спазването на социалистическата законност от страна на ходжите и мюфтиите и да не се позволява провеждането от тяхна страна на каквито и да било реакционна обреди; да не допуска назначаването на религиозни служители турци в селата с компактно циганско и татарско население и сред българите мохамедани.

8. Българската академия на науките да изпрати комплексни експедиции от историци, етнографи, филолози и други за всестранно проучване на народностния произход и принадлежност на населението в съответните райони на страната, които да установят етническия произход и народностните особености по-специално на турци, татари, цигани, живеещи в България. Да продължи проучването на историческото минало на българите мохамедани в Родопите, Ловешки окръг и други райони на страната, с оглед да се разкрие още по-добре историческата истина за резултатите от асимилаторската политика на турските поробители, за масовите и единични помохамеданчвания. (…)

9. При отдел „Пропаганда и агитация“ (…) да се създаде комисия, която да изучава проблемите и разработва мероприятия за националното осъзнаване и комунистическото възпитание на българите мохамедани. (…)”

ЦДА, ф.1Б, оп 6, а.е. 4749, л. 11-17