През 1908 г. княз Фердинанд сключва втори брак – с принцеса Елеонора

Ferdinand und Eleonore von Bulgarien

Фердинанд I и Елеонора

На 28 февруари 1908 г. овдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак – с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц. След смъртта на първата му съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г. Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи нова съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата княгиня предлага своята първа братовчедка Елеонора Ройс-Кьостриц.

Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен в гр. Кобург, Германия на 28 февруари 1908 г.

В резултат от брака с Фердинанд тя получава титлата „княгиня на България“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.

Бракът между Елеонора и Фердинанд е напълно формален и лишен от каквито и да е чувства от страна на Фердинанд към новата му съпруга. Показателно е настояването на самия Фердинанд на двамата да бъдат осигурени отделни спални по време на гостуването им при краля на Румъния Карол I, което се осъществява през медения месец на младоженците.

Състрадателна и грижовна, Елеонора бързо печели любовта на заварените деца на Фердинанд и на целия български народ. Основната дейност на царица Елеонора като съпруга на държавния глава е благотворителността. По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Благодарение на нейната намеса е спасена Боянската църква от събаряне, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства за боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.

По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български червен кръст. Царица Елеонора е основателка на подпомагащото го женско дружеството „Самарянка“.

Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.

Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира в Евксиноград на 12 септември 1917 г.[1] Съгласно последната ѝ воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.

След установяването на комунистическятя власт в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник е премахнат, за да се заличи мястото му. След политическите промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).

Споделете:

Прочетете също

poshtalion kurier

16 февруари – Международен ден на пощальоните и куриерите 

16 февруари е определен от Европейския съюз за Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *