Преди 99 години Гърция се съгласява да плати на България обезщетение за Петричкия инцидент

Георги

Въндев с четата си, водач на кризисния щаб на ВМРО

На 15-ти декември 1925 година Гърция се съгласява да плати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия инцидент.

На 19-ти октомври 1925 г. при граничен пост №1 на прохода Демир капия в Беласица гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14:00 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и избухва престрелка.

Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22-ри октомври 1925 г., без да обявява война, заповядва на VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Превзети са 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.

Гърците атакуват и Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци.

На 29-ти октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.

Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.

Чуждестранните кореспонденти, особено Рубен Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта.

Гърция е заклеймена като агресор от Обществото на народите и наказана да заплати на България 30 милиона лева. От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които взимат участие при отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частната къща на Атанас Маджаров. Строителството започва в началото на 1926 г. Парите свършват, без да е завършена сградата. Тогава петричани се самооблагат. Тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите – по една или повече месечна заплата в зависимост от сумата, която получават. През есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря врати. На следващата 1930 г. общинското ръководство определя улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва „22 октомври“ – денят, в който жителите на Петрич не допускат гръцките нашественици до своя град.

Дипломатическият провал на Гърция в Петричкия инцидент се отразява тежко на репутацията на генерал Пангалос и той губи изборите.

На 31-ви октомври 1937 г. по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от османска власт, в града е открит паметникът „Загинали за родината“. Върху една от мемориалните му паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в събитията от есента на 1925 г.