Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
КНИГАТА ИМ “ЛЮТИ ЧУШКИ” Е ЗАБРАНЕНА И ИЗГОРЕНА
На 12-ти ноември 1968 г. секретариатът на ЦК на БКП взима решение “За някои прояви на идеологическия фронт”, в което се твърди, че не всички сатирици са оправдали “доверието на партията”, не са осъзнали задачата си за отразяване и на “голямата”, и на “малката” правда, не водели борба с империалистическите сили, а предпочитали “да се ровят само в задния двор на нашата действителност и от дребното, единичното да правят генерални обобщения”. Конкретни обвинения се отправят към Радой Ралин и Борис Димовски и книгата им “Люти чушки” с епиграми и сатирични стихове, където те са застанали на “антипартийни позиции” и книгата им е заклеймена като “политическа грешка”. Неразпределеният тираж на книгата е изгорен в самата печатница. Целта е сплашване на интелигенцията, за да не възприеме примера на чехословашките събития.
„Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. Инкриминирана е, изтеглена от книжарниците още преди да се продаде целия тираж. Вероятно са продадени 6-7 хил. броя. Днес първото издание е антикварна рядкост. „Хайде, наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки… Люти чушки няма и за семе! Нищо… и това ще понесеме!” – това пише на последната страница на сборника с народни епиграми „Люти чушки” на Радой Ралин. Събитията около тази книжка превръщат Ралин в най-видния критик на режима и безспорен дисидент. Поради това по-късни т. нар. борци за демокрация изпитват неприязън към него и завист за авторитета му. Така Ралин е изправен между критики отляво и отдясно.
В доклад на градския комитет на БКП по случая пише:
„В книгата „Люти чушки“ е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски, в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази „илюстрация“ е отпечатана епиграмата „Глух, но послушен“: „Сит търбух за наука глух“. При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията”.
През 1968 г., Ралин и Димовски са изключени от партията – най-тежкото наказание. Забранени са за публикуване няколко години наред. По нареждане “от горе” тиражът е иззет от книжарници и библиотеки, а останалите 20 000 книги се изгарят още в печатницата. Поради силата на огъня в пещта из околността на града хвърчат полуизгорелите страници на книгите.
Незабавно и без предизвестие са уволнени Радой Ралин, Борис Димовски и тогавашния директор на издателство „Български художник“ Борис Ташев. Всички свързани с изданието биват глобени (със заплати) и “строго мъмрени”.
Повече за историята на първата изгорена от цензурата книга в България, може да прочетете ТУК.
