Преди 48 години, болна и самотна, умира най-добрата ни писателка на исторически романи

На 9 юли 1977 г. – болна и самотна – умира Фани Попова-Мутафова – най-добрата българска писателка на исторически романи. Сред най-популярните са тетралогията за Асеневци, в които съживява царете Петър, Асен, Калоян, Иван Асен II… Почти всеки поданик в Царство България има неин роман.

През 1939 г., когато Третият Райх връща на България Южна Добруджа, Фани Попова-Мутафова е увлечена от национал-социалистическите идеи, пише за жената и мястото ѝ в обществото, величае Хитлер.

След 9 септември 1944 г. е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.

Новата власт смачква писателката, като непрекъснато я следи и наблюдава, романите ѝ се редактират брутално, премахвани са цели глави. Материалното положение на гениалната писателка става токова тежко, че тя е принудена да гори собствените си книги, за да се топли. Налага ѝ се да дава трудовете си на доближени до властта некомпетентни автори, които ги издават с имената си отгоре.

Все пак властта позволява на писателката да работи с режисьора и писател Павел Павлов, с когото поставят „Солунският чудотворец“ в театър “Сълза и смях” при огромен успех.

През юни 1977-а се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното ѝ състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. Последното ѝ убежище е като в казарма, в помещение с 23 умиращи жени. През последния ден на юни моли за църковно погребение – това е последното ѝ желание!

На следващия ден обаче се явяват за тялото някакви непознати, които се представят за роднини и уреждат граждански ритуал. От Съюза на писателите не присъства никой.

На другия ден старият приятел на Фани Попова-Мутафова епископ Партений, отслужва опело без тялото.