Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 7-ми септември 1978 г. агентът на Държавна сигурност Франческо Гулино извършва в Лондон покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков.
Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със „случаен“ минувач на моста Ватерло, за който разказва на колегата си Теодор Лирков, а по-късно и на съпругата си Анабел. Писателят заявява, че усетил убождане, обърнал се и видял отдалечаващ се човек, който взел такси и изчезнал. Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е бил случаен, а срещу него е извършено покушение с някакво оръжие, може би замаскирано като чадър, с което в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин. Същата нощ здравословното състояние на Марков се влошава и той не е в състояние да застъпи първа смяна в редакцията рано сутринта на 8-ми септември. През деня той вдига температура, изпитва пристъпи на гадене и повръщане и вечерта извиканият общопрактикуващ лекар препоръчва хоспитализация. Писателят е приет в болницата „Сейнт Джеймс“ със съмнение за отравяне на кръвта. Той е в съзнание и повтаря разказа си за инцидента пред лекарите, но направената рентгенова снимка не дава основание за съмнение за наличие на чуждо тяло в бедрото му. Поради разказа на Марков е уведомена полицията и в болницата е изпратен следовател. На пациента е поставена диагноза грип или вирусна инфекция, но въпреки провежданото лечение Марков развива нестабилност на кръвообръщението, кръвното му налягане пада много ниско, сърдечната дейност става нерегулярна и той е преместен в интензивно отделение. На 9-ти и 10-ти септември състоянието му постоянно се влошава, той изпада в безсъзнание и вечерта на 10-ти септември настъпват проблеми в сърдечната дейност, тотална бъбречна недостатъчност, отоци и картина на неконтролируем шок. На 11-ти септември сутринта Георги Марков умира.
Гробът на Георги Марков е в двора на църквата „Света Кандида и Светия Кръст“ в Уайтчърч Каноникорум, Дорсет.
Веднага след смъртта на Марков полицията преквалифицира случилото се като „убийство“ и започва официално разследване. Лекуващите лекари са разпитани, документацията подробно прегледана и като най-вероятна диагноза се оформя септичен шок, за чието лечение са предприети коректно всички адекватни и необходими терапевтични мерки. Според интервюта на д-р Райли, имайки предвид симптомите и неповлияването им от стандартно лечение, той е допускал отравяне, но от вид змийска отрова.
Извършена е аутопсия, при която на мястото на убождането е намерена сачма с диаметър 1.70 mm, изработена от сплав 90% платина и 10% иридий. В сърцевината на сачмата има кухина с обем 0.2 mg, която комуникира с повърхността посредством два канала с диаметър 0.35 mm, пробити под ъгъл 90 градуса. Първоначално не е установено вещество в кухината. Последващи изследвания на подобна сачма, използвана срещу Владимир Костов в Париж десет дни преди покушението срещу Марков, установяват следи от рицин, а отворите вероятно са били запушени със субстанция, която се топи при температурата на човешкото тяло. След пълното разтопяване на запечатващото вещество рицинът влиза в кръвта и нищо от двете субстанции не е откриваемо. Ако обаче по някаква причина „запушалката“ е повредена – както е в случая с Костов, който оцелява, прониква само част от отровата и става възможно да се открият следи. В случая на Марков заключението за вида на използваната отрова се базира само на косвени доказателства, тъй като нито по сачмата, нито в тялото му е открит рицин, но той отговаря като количество, способно да причини смърт. Тъй като по онова време не е известен антидот срещу него, дори и докторите да са знаели с какво е отровен Марков, не са можели да го спасят.
Официалното заключение на британския съдебно-медицински експерт, публикувано през януари 1979 г., определя смъртта на Георги Марков като „убийство с използване на отровата рицин“.
Случаят се запомня като „Убийството с чадъра“ поради разказа на Марков, раздухан от пресата, но в случая с Костов няма чадър, а вероятно е използвано специално изстрелващо оръжие. Преди този последен и успешен опит е имало подготовка за два други опита за убийство на Марков, за които е предупреден навреме.
Западното обществено мнение е шокирано от атентата срещу един дисидент и писател, който независимо от политическата си позиция е само писател и публицист, а не е реална политическа фигура или военен. Разследване на убийството на Марков в България не е възможно преди падането на комунистическия режим през 1989 г.
През януари 1990 г. служители на ДС унищожават досие на писателя в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу генерал Владимир Тодоров и генерал Стоян Савов това така и не е доказано. През януари 1992 г. Савов се самоубива преди да се яви пред съда, а Тодоров е осъден на 14 месеца затвор. На делото става известно и за съществуването на друго досие от 10 тома, водено от Първо главно управление, но и неговите следи се губят. Възможно е в изчезналите материали да са се съдържали планове за мероприятия срещу Марков. Същата година генерал Олег Калугин от КГБ прави разкрития за помощта, оказана от КГБ на ДС по отношение на специални технически средства за убийство – отровен гел; хранителна отрова; раняване с отровна сачма. Калугин пристига в София и свидетелства, назовавайки имена на хора от руска и българска страна, замесени в случая. През октомври 1993 г. Калугин е арестуван в Лондон и разпитан за убийството, но е освободен.
През есента на 1992 г. българското следствие започва разследване на убийството на Георги Марков, при което установява, че ДС е извършвала убийства на български емигранти, критици на социалистическото управление, но не постига напредък за случая с Марков. Напредък постига обаче журналистът Христо Христов, който през 1999 – 2000 г. проучва архивите на ДС и въз основа на установените факти създава документалния филм „Досиетата „Скитник“ и книгата „Убийте „Скитник“.
По-нататъшно разследване на Христов посочва като пряко замесен в събитията Франческо Гулино (агент „Пикадили“). Още през 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи. В британския документален филм The Umbrella Assassin („Убиецът с чадъра“, 2006) се разкрива, че Гулино е жив и здрав и пътува свободно из Европа. През 2008 г. английските разследващи подновяват работата си в стремежа си да повдигнат обвинение, като искат достъп до българските архиви и изявяват желание да разпитат 40 бивши служители на ДС, не на последно място и поради извършеното през 2006 г. също в Лондон покушение срещу Александър Литвиненко.
През 2013 г. немският журналист Клаус Дексел създава документален филм за убийството на Георги Марков – „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър“, в който намира следите на Гулино и го интервюира. Гулино отрича да има нещо общо. Във филма се загатва, че Скотланд Ярд е знаела Гулино още през 1992 г. и че той се съгласява да сътрудничи на МИ6.
Въпреки декларираната готовност от различни български правителства за установяване на истината за убийството на Георги Марков, българското следствие не постига резултат и е прекратено през 2013 г. поради изтичане на давност. Към 2016 г. не са обвинени нито поръчителят, нито прекият му извършител.
