На 11-ти януари 1567 година в Лондон става тегленето на печалбите в първата държавна лотария.
Първият доказан пример за лотария в историята е осъществен в Китай, при династията Хан, между 205 и 187 година пр. Хр. Тогава тя е използвана за финансиране на някои значими държавни проекти, сред които е било дори и изграждането на Великата китайска стена.
В Омировата Илиада също има пример за използване на своеобразна лотария, чрез която героите взимат решение кой ще се бие с троянеца Хектор. Първият известен предшественик на национална лотария в Европа е проведен по време на Римската Империя и е бил с цел забавление. През Средновековието също има свидетелства за провеждането на ранни форми на лотарийни залагания – през 15-ти век.
Модерната държавна лотария в съвременния й вид възниква във Франция в периода 1539 – 1789 година. Тя е привнесена от френските крале по време на военните им кампании в Италия и бързо се налага като инструмент за подпомагане на държавните финанси. През 1539 година се провежда т.нар. Loterie Royale (Кралска лотария).
Няколко десетилетия по-късно възниква английската лотария, подкрепена от кралица Елизабет Първа. При нея обаче общият размер на наградите е бил равен на този на дадените от участниците пари. В САЩ лотариите навлизат още през колониалния период и също са подкрепени от британската корона.
Първата лотария в България се осъществява през 1898 г., с подкрепата на княз Фердинанд и с държавни гаранции. Държавната лотария на България от своя страна е основана през 1935 г. със специална Наредба закон за Българската държавна лотария, а първият й тираж е изтеглен година по-късно в столичния Военен клуб. След прекъсването през Втората световна война лотарията е възстановена 1958 г.