Преди 39 години БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което се поставя началото на т. нар. „Възродителен процес“

На 28 януари 1985 година ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което се поставя началото на т. нар. „Възродителен процес“. Целта му е била да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и те да бъдат приобщени към българската нация.

След

смяната на имената е последвало и въвеждането на забрани за говорене на турски език на обществени места, за практикуване на ислямските обичаи и обреди, за слушане на турска музика и носене на традиционно мюсюлманско облекло.

Възродителният процес е опит на Българската комунистическа партия при съучастието на Българския земеделски народен съюз – казионен да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци, татари и роми). Започва в началото на 1970-те и продължава до края на 1980-те години на 20 век.

Политиката на принудителна асимилация претърпява пълен провал, което подтиква режима през 1989 година внезапно да промени курса и да пристъпи към етническо прочистване, най-масовото в Европа след изселванията на германци от Централна Европа в края на 40-те години.

Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.