
На 8 февруари 1990 г. Андрей Луканов съставя правителство на България, а на 7 август същата година подава оставката му. Първото правителство на Андрей Луканов е 79-ото правителство на Народна република България и избрано от 14-ата сесия на Деветото народно събрание. То е оглавявано от Андрей Луканов от БСП и управлява страната до 21 септември 1990 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Луканов.
Правителството управлява страната малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка. Провеждат се заседанията на Националната кръгла маса, на която се определят основните насоки за развитието на България (до поемането на министър-председателския пост Луканов ръководи делегацията на БКП/БСП на заседанията). Не спира провеждането на митинги, шествия, започва издаването на нови вестници, създават се нови политически организации. В същото време старите тоталитарни политически партии и организации се преименуват по примера на БСП: Отечественият фронт в Отечествен съюз, Димитровският комунистически младежки съюз в Българска демократична младеж.
На 29 март 1990 г. правителството налага мораториум върху обслужването на външния дълг, обявявайки държавен банкрут. Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева.
През юни се провеждат избори за Седмо велико народно събрание, донесли изборна победа на БСП. Това поражда повишено обществено недоволство, намерило израз в провеждането на окупационни и седящи стачки и т.нар. “Град на истината”. Започването на работата на парламента през юли не допринася за успокояване на обстановката и напрежението достига кулминация в опожаряването на Партийния дом на 26 август. Поради това правителството не се решава да започне тежките икономически реформи. Андрей Луканов подава оставката на правителството и се опитва цял месец да уговори СДС да включи свои представители в новото правителство, но не успява и сформира втори теснопартиен кабинет.
През есента на 1990 г. към политическото противопоставяне се добавят трудности в снабдяването, тъй като производителите очакват либерализация на цените и задържат стоките, докато магазините се изпразват и се появяват опашки за най-необходимите продукти. През септември са въведени купони за хранителни стоки.