
На 15 февруари 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България. Валутният съвет, наричан по-често неточно валутен/паричен съвет, е орган за парична политика, както и неговата система, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.
След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на
С въвеждането на валутния съвет в България започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции. Това предизвиква сериозен икономически подем.
Сред резултатите от въвеждането на валутния съвет трябва да се открои намаляването на инфлацията до 13% към средата на 1998 и до 1% към края на същата година, а валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда щатски долара. Основният лихвен процент на БНБ от 200 в пиковите моменти на икономическата криза спада на 5,2% към края на 1998. Банковата система се стабилизира.