Преди 25 години арестуват българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. пет български медицински сестри – Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж са задържани по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия. Те пристигат в Либия през 1998 г., за да лекуват пациенти в педиатрията. След арестуването им са осъдени от няколко съдебни инстанции в Либия.

Доктор Здравко Георгиев отделно е обвинен за нелегално опериране с чужда валута. Обвинението към него се внася, след като той заминава за Либия по повод арестуването на жена му Кристияна Вълчева. Здравко Георгиев излежава общо повече от четиригодишната си присъда и е оправдан през декември 2006 г. След което е освободен, но до края на процеса остава в Либия, очаквайки изходна виза.

През 2007 г. при голям медиен и политически шум около процеса предизвикан първоначално главно от българските медии, роднините на Ашраф ал-Хаджудж отправят поредната молба към президента Георги Първанов Ашраф да получи българско гражданство, тъй като „Либия го третира като палестински бежанец. Според тях Ашраф всъщност все още не е доктор, а студент по медицина и е бил в Бенгази през 1998 г., за да довърши образованието си.

В 06:29 на 24 юли 2007 френският президент Никола Саркози официално обявява, че представителите на Франция и ЕС са се споразумели с либийското правителство шестимата затворници да бъдат екстрадирани от Либия (както и това Либия да позволи на българския доктор, който вече не е в затвора, да напусне страната).

В 9:51 ч. осъдените медици се завръщат в България на борда на френския правителствен самолет (тип Еърбъс А319-115X(CJ) с регистрация F-RBFB), придружавани от техни роднини, комисаря на ЕС по външни отношения Бенита Фереро-Валднер и съпругата на френския президент Сесилия Саркози. В 10:35 часа, министърът на външните работи Ивайло Калфин прочита указ, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици.

Международната преса не отделя много голямо внимание на процеса. Повечето статии са единодушни в това, че обвинените играят ролята на изкупителна жертва за Либийските власти, допуснали условия за избухването на епидемията. Либийската и значителна част от арабската преса подкрепят официалните изявления на Либия, че се води справедлив процес. В българската преса, покритието е значително и присъдите без изключения се определят като абсурдни.

За бездействие и неправилно действие от страна на българската държава преди и след началото на процеса са обвинявани българската Национална разузнавателна служба, правителството на Иван Костов и в частност министърът на външните работи Надежда Михайлова и посолството на България в Либия. Надежда Михайлова твърди, че е разбрала за проблема с медиците в Либия едва след арестите през февруари 1999 година. Според нея, ако разузнаването е докладвало за съществуването на такъв проблем преди това, то първо президентът Петър Стоянов и премиерът Иван Костов е трябвало да научат, тъй като НРС първо докладва на тях. Михайлова обвинява и тогавашния посланик в Либия Кръстьо Илов.