Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията. Българският предприемач, известен и с турското си прозвище Ислименли (Сливенеца), е считан за родоначалник на българската текстилна индустрия, основал през 30-те години на 19 век първото предприятие за фабрично текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя.
След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва, с което става популярен и търговията му бързо бележи видими успехи. Това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които настройват срещу него консервативните членове на турската власт, но за него се застъпва влиятелният фанариот от български произход (внук на Софроний Врачански) княз Стефан Богориди. Предприятието му е представено в положителни краски, пред султана-реформатор Махмуд II, който сключва с предприемача тригодишен договор за доставка на евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия и подписва специален ферман на 16 февруари 1836 г., с който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен. Фабрикаджията е удостоен от владетеля със специална значка и златен звездообразен орден, с които украсява дрехите си по празници. Той получава и златни ножици и аршин, които не са запазени.
Султанът отпуска два милиона гроша, които добавени към осигурените от Добри Желязков 80 000 гроша се използват за по-нататъшното разширяване и снабдяване на фабриката.
След смъртта на султан Махмуд II (1839 г.) фабриката е одържавена, а новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Желязков от управлението ѝ. Вместо това му предлагат да започне работа по устройване на нова държавна сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), с което той се заема, с ограничен успех. Желанието му е да продължи да работи в Сливен, но въпреки неудачите в управлението на първата фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията, не е върнат на служба там. Междувременно се поболява и по-късно – и обездвижва. Завършва живота си в мизерия.
Въпреки това сливенската сукнена фабрика продължава да работи и дейността й остава непрекъсната в течение на цели 60 години, като дава препитание на хиляди семейства и служи за начало и образец на българската текстилна индустрия. Оцелелите от няколко пожара постройки през 1904 г. са превърнати в държавен затвор.
Паметник на Добри Желязков – Фабрикаджията (1800-1865), основал през 1833 г. първата фабрика в Османската империя. Борисова градина, София
