Преди 170 години патентоват акордеона в САЩ

“Акордеонът: Духало за музика”, худ. Оноре Домие, 1865 г.

На 13 януари 1854 година в американския град Филаделфия е патентован акордеонът. 

Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пиана Сирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.

Звукоизвличането се образува от въздушна струя, създавана от компресията в средната част (мях) на акордеона и минава през метална пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са поставени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В зависимост от модела, броят на шините във вътрешността е различен. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно посредством превключващи копчета (регистри), разположени в двата края на инструмента. Те са монтирани така, че изпълнителят да може да борави с тях по време на изпълнение, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), променящи звука на инструмента, всъщност променят броя шините, през които минава въздушната струя. Клавишите и басите са свързани с клапи, монтирани във вътрешността на акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и позволява на въздуха да мине през всички отворени шини, за да се възпроизведе звук.

Звукът на акордеона традиционно се свързва с народната музика: френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка. Акордеонът е разпространен инструмент във фолклорната музика на Русия, Франция, бившата Югославия, България.

Руски композитори и изпълнители са: Золотарев, Гридин, Зубицки, Репников, Губайдулина, Кусяков, Онегин, Гвоздев, Чайкин, Дербенко и др.

Точното време на навлизане на акордеона в България не е известно, но през 20-те години на XX век той вече е утвърден в оркестрите, изпълняващи народна и популярна музика. Първите запазени записи на народна музика, изпълнявана и на акордеон са от 1929 година. Първоначално акордеонът има спомагателна роля като ритмохармонична опора в оркестрите, но от 40-те години той вече се използва и за солови изпълнения и като водещ инструмент в някои оркестри, а акордеонистът Борис Карлов става една от звездите на българската народна музика.

Други композитори и изпълнители като Петър Ралчев, Иван Милев, Атанас Стоев, Коста Колев, Димитър Колев, Тодор Пращаков и др., пишат композиции за съвременна българска фолклорна музика за акордеон, както и музика към танци.