Преди 152 години Антим I е избран за Български екзарх

екзарх Антим I 1

Екзарх Антим I. Снимка: Видинска митрополия

На 28 февруари (16 февруари стар стил) 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран за пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия.

Антим е роден през 1816 г. в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837 г.). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856 г.).

След завръщането си от Русия става преподавател и ректор (1865 – 1868) на Богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 г. е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 г. е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски. През 1868 г. става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. Под негово ръководство са конструирани епархиите на новата църковна област и са определени техните църковни ръководители. Екзархията полага грижи за учебното дело и за организацията на църковния живот. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878 g.), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I велико народно събрание (1879 г.).

По време на Сръбско – българската война от 1885 г. и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

“Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска”.

Антим I почива във Видин на 1 декември 1888 г., Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.

В чест на Антим I са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. Името му носи и улица в София. През 2006 г. на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Споделете:

Прочетете също

IMG 20240417 115910

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен

Две инициативи, насочени към децата, се проведоха в Районен съд – Плевен днес, 17 април, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *