Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
Георги Бенковски. Фотография на Паскал Себах, вероятно 1875 г.
На 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан, след предателство, при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.
След погрома на Априлското въстание и разпускането на „хвърковатата чета“ Георги Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и далматинецът Стефо стигат до Тетевенския балкан с намерението да се прехвърлят в Румъния.
Ходейки дни наред из планината и минавайки през различни перипетии, стигат на 9 май до кошарата на Въльо. Той ги отвежда в една дупка в пещера, където пренощуват.
На другия ден, 10 май, Вълю пристига по обед, но не е купил нито сланината, нито тютюна, за който са му дадени щедро пари. Бенковски и другарите му настояват да слязат по-ниско, защото горе в планината е студено. Въльо ги води на единия бряг на р. Костина и си тръгва.
Въльо
На 11 май по обед идва и разказва, че го срещнали турци и го били. Настоява въстаниците да си хвърлят дрехите и да му дадат да им скрие оръжието. Предлага да ги отведе в кошарата на зет си, която не е далеко и в нея има храна, а зет му ще ги изпроводи до Троянския балкан. Пита какво ще му платят за труда.
Сутринта на 12 май Бенковски им разказал:
„Тая нощ аз видях твърде лошав сън…при всичко, че…малко вярвам на бабини деветини. Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ви наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото…“
Въстаниците тръгват по пътечката надолу към р. Костина, предвождани от Вълю, а след него вървят Бенковски, отец Кирил, Стефо и Захари Стоянов.
Стигат до мостчето на реката, което е чисто ново и по него не е стъпвал човешки крак. Бенковски стъпва на моста, Вълю се спира и показва посоката, където се намира кошарата на зет му.
„Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други, да не паднете от мостенцето“, казва Въльо.
Всички вече са стъпили на моста. Бенковски и Вълю преминават и вече са на другия бряг, а Захари Стоянов заостря вниманието им, че мостът е чисто нов.
Бенковски се обръща, поглежда моста и казва:
„Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан, на р. Костина…“
Предателят запява „Янкина буля думаше”, а когато песента спира няколко пушки гръмват от гъсталака, чува се турска реч.
Георги Бенковски пада, държейки в ръка револвера си, а предателят му бяга пълзешком и се скрива зад голямото дърво.
Стоян Заимов – един от апостолите на Априлското въстание (и един от предателите на Ботев), бил в затвора с отец Кирил, преразказва думите му. Отец Кирил разказва, че са платили 1000 гроша, за да ги заведе Въльо до Троянския манастир. Щом минали мостчето Вълю вдигнал кривака и извикал „Момчета, не бойте се“, а в отговор няколко пушки от гъсталака изгърмяли. Бенковски пада, а след това помаци излизат от гъсталака и се спускат върху треперещия му труп.
Отецът го описва така:
„Висок и плещест, с рунтави гърди и къделести мустаци помак някой си се тръшна върху трупа на Бенковски, запърши му главата като на ягне гергьовско и я отряза с острия си ятаган; сетне я натъкна на ножа си и гръмогласно се провикна: „На ти, хаджи, българско царство!“
За историята – главата на Бенковски е отрязана от Рюзгяр Али ага.
Главата на войводата е забита на дълга върлина и дадена на дядо Въльо да я носи пред тайфата. На друга върлина закачат дрехите, револвера и компаса. Трупът на Бенковски е завлечен и захвърлен в шумака.
Отец Кирил е ранен, Захари Стоянов пада в реката и водите го завличат по течението, Стефо бяга, но след два дни е заловен.
Турците дълго разнасят главата на Бенковски сред народа набита на кол с думите:
„Пезевенкелер, хубаво го гледайте! Той щеше да ви стане крал.“
В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов пише, че дядо Въльо ги е предал още първия ден, но турците не са ги нападнали. Захари Стоянов не знае и за каква награда старецът го е направил.
Лобното място на Георги Бенковски и неговите съратници
