Преди 148 години, след предателство, в тетевенския Балкан е убит Георги Бенковски

Georgi Benkovski Foto Pascal Sebah cropped jpg

Георги Бенковски. Фотография на Паскал Себах, вероятно 1875 г.

На 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан, след предателство, при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.

След погрома на Априлското въстание и разпускането на „хвърковатата чета“ Георги Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и далматинецът Стефо стигат до Тетевенския балкан с намерението да се прехвърлят в Румъния.

Ходейки дни наред из планината и минавайки през различни перипетии, стигат на 9 май до кошарата на Въльо. Той ги отвежда в една дупка в пещера, където пренощуват.

На другия ден, 10 май, Вълю пристига по обед, но не е купил нито сланината, нито тютюна, за който са му дадени щедро пари. Бенковски и другарите му настояват да слязат по-ниско, защото горе в планината е студено. Въльо ги води на единия бряг на р. Костина и си тръгва.

Въльо

Мечката е разказал на малката дружина, че башибозуците са заминали вече към Орхание, а от Сърбия български юнаци нахлули в България с 12 байрака. Освен Сърбия щяла да се намеси и Русия. На върха на планината се чували топовни гърмежи.

На 11 май по обед идва и разказва, че го срещнали турци и го били. Настоява въстаниците да си хвърлят дрехите и да му дадат да им скрие оръжието. Предлага да ги отведе в кошарата на зет си, която не е далеко и в нея има храна, а зет му ще ги изпроводи до Троянския балкан. Пита какво ще му платят за труда.

Сутринта на 12 май Бенковски им разказал:

„Тая нощ аз видях твърде лошав сън…при всичко, че…малко вярвам на бабини деветини. Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ви наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото…“

Въстаниците тръгват по пътечката надолу към р. Костина, предвождани от Вълю, а след него вървят Бенковски, отец Кирил, Стефо и Захари Стоянов.

Стигат до мостчето на реката, което е чисто ново и по него не е стъпвал човешки крак. Бенковски стъпва на моста, Вълю се спира и показва посоката, където се намира кошарата на зет му.

„Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други, да не паднете от мостенцето“, казва Въльо.

Всички вече са стъпили на моста. Бенковски и Вълю преминават и вече са на другия бряг, а Захари Стоянов заостря вниманието им, че мостът е чисто нов.

Бенковски се обръща, поглежда моста и казва:

„Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан, на р. Костина…“

Предателят запява „Янкина буля думаше”, а когато песента спира няколко пушки гръмват от гъсталака, чува се турска реч.

Георги Бенковски пада, държейки в ръка револвера си, а предателят му бяга пълзешком и се скрива зад голямото дърво.

Стоян Заимов – един от апостолите на Априлското въстание (и един от предателите на Ботев), бил в затвора с отец Кирил, преразказва думите му. Отец Кирил разказва, че са платили 1000 гроша, за да ги заведе Въльо до Троянския манастир. Щом минали мостчето Вълю вдигнал кривака и извикал „Момчета, не бойте се“, а в отговор няколко пушки от гъсталака изгърмяли. Бенковски пада, а след това помаци излизат от гъсталака и се спускат върху треперещия му труп.

Отецът го описва така:

„Висок и плещест, с рунтави гърди и къделести мустаци помак някой си се тръшна върху трупа на Бенковски, запърши му главата като на ягне гергьовско и я отряза с острия си ятаган; сетне я натъкна на ножа си и гръмогласно се провикна: „На ти, хаджи, българско царство!“

За историята – главата на Бенковски е отрязана от Рюзгяр Али ага.

Главата на войводата е забита на дълга върлина и дадена на дядо Въльо да я носи пред тайфата. На друга върлина закачат дрехите, револвера и компаса. Трупът на Бенковски е завлечен и захвърлен в шумака.

Отец Кирил е ранен, Захари Стоянов пада в реката и водите го завличат по течението, Стефо бяга, но след два дни е заловен.

Турците дълго разнасят главата на Бенковски сред народа набита на кол с думите:

„Пезевенкелер, хубаво го гледайте! Той щеше да ви стане крал.“

В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов пише, че дядо Въльо ги е предал още първия ден, но турците не са ги нападнали. Захари Стоянов не знае и за каква награда старецът го е направил.

439959474 927388019392574 5054851170271152114 n jpg

Лобното място на Георги Бенковски и неговите съратници

Споделете:

Прочетете също

Hemus

Преди половин век започва строежът на магистрала “Хемус”

На 4-ти октомври 1974 г. започва строежът на автомагистрала Хемус, предвидена да свързва София и Варна. Кръстена е на древното име на Стара …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *