Преди 148 години, след предателство, в тетевенския Балкан е убит Георги Бенковски

Georgi Benkovski Foto Pascal Sebah cropped jpg

Георги Бенковски. Фотография на Паскал Себах, вероятно 1875 г.

На 12 май 1876 г. в Тетевенския Балкан, след предателство, при засада е убит Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание.

След погрома на Априлското въстание и разпускането на „хвърковатата чета“ Георги Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и далматинецът Стефо стигат до Тетевенския балкан с намерението да се прехвърлят в Румъния.

Ходейки дни наред из планината и минавайки през различни перипетии, стигат на 9 май до кошарата на Въльо. Той ги отвежда в една дупка в пещера, където пренощуват.

На другия ден, 10 май, Вълю пристига по обед, но не е купил нито сланината, нито тютюна, за който са му дадени щедро пари. Бенковски и другарите му настояват да слязат по-ниско, защото горе в планината е студено. Въльо ги води на единия бряг на р. Костина и си тръгва.

Въльо

Мечката е разказал на малката дружина, че башибозуците са заминали вече към Орхание, а от Сърбия български юнаци нахлули в България с 12 байрака. Освен Сърбия щяла да се намеси и Русия. На върха на планината се чували топовни гърмежи.

На 11 май по обед идва и разказва, че го срещнали турци и го били. Настоява въстаниците да си хвърлят дрехите и да му дадат да им скрие оръжието. Предлага да ги отведе в кошарата на зет си, която не е далеко и в нея има храна, а зет му ще ги изпроводи до Троянския балкан. Пита какво ще му платят за труда.

Сутринта на 12 май Бенковски им разказал:

„Тая нощ аз видях твърде лошав сън…при всичко, че…малко вярвам на бабини деветини. Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ви наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото…“

Въстаниците тръгват по пътечката надолу към р. Костина, предвождани от Вълю, а след него вървят Бенковски, отец Кирил, Стефо и Захари Стоянов.

Стигат до мостчето на реката, което е чисто ново и по него не е стъпвал човешки крак. Бенковски стъпва на моста, Вълю се спира и показва посоката, където се намира кошарата на зет му.

„Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други, да не паднете от мостенцето“, казва Въльо.

Всички вече са стъпили на моста. Бенковски и Вълю преминават и вече са на другия бряг, а Захари Стоянов заостря вниманието им, че мостът е чисто нов.

Бенковски се обръща, поглежда моста и казва:

„Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан, на р. Костина…“

Предателят запява „Янкина буля думаше”, а когато песента спира няколко пушки гръмват от гъсталака, чува се турска реч.

Георги Бенковски пада, държейки в ръка револвера си, а предателят му бяга пълзешком и се скрива зад голямото дърво.

Стоян Заимов – един от апостолите на Априлското въстание (и един от предателите на Ботев), бил в затвора с отец Кирил, преразказва думите му. Отец Кирил разказва, че са платили 1000 гроша, за да ги заведе Въльо до Троянския манастир. Щом минали мостчето Вълю вдигнал кривака и извикал „Момчета, не бойте се“, а в отговор няколко пушки от гъсталака изгърмяли. Бенковски пада, а след това помаци излизат от гъсталака и се спускат върху треперещия му труп.

Отецът го описва така:

„Висок и плещест, с рунтави гърди и къделести мустаци помак някой си се тръшна върху трупа на Бенковски, запърши му главата като на ягне гергьовско и я отряза с острия си ятаган; сетне я натъкна на ножа си и гръмогласно се провикна: „На ти, хаджи, българско царство!“

За историята – главата на Бенковски е отрязана от Рюзгяр Али ага.

Главата на войводата е забита на дълга върлина и дадена на дядо Въльо да я носи пред тайфата. На друга върлина закачат дрехите, револвера и компаса. Трупът на Бенковски е завлечен и захвърлен в шумака.

Отец Кирил е ранен, Захари Стоянов пада в реката и водите го завличат по течението, Стефо бяга, но след два дни е заловен.

Турците дълго разнасят главата на Бенковски сред народа набита на кол с думите:

„Пезевенкелер, хубаво го гледайте! Той щеше да ви стане крал.“

В „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов пише, че дядо Въльо ги е предал още първия ден, но турците не са ги нападнали. Захари Стоянов не знае и за каква награда старецът го е направил.

439959474 927388019392574 5054851170271152114 n jpg

Лобното място на Георги Бенковски и неговите съратници

Споделете:

Прочетете също

82 години град Кнежа! Вижте празничната програма

82 години град Кнежа! Вижте празничната програма

Заповядайте да отпразнуваме заедно 82 години от обявяването на Кнежа за град!  Това са 82 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *