Преди 129 години България се сбогува с родоначалника на възрожденската ни литература дядо Славейков

Навършват се 129 години от смъртта на Петко Славейков. Дядо Славейков, както почтително го наричат българите, напуска земния свят на 13 юли 1895 г. Той безспорно може да бъде определен като родоначалник на българската възрожденска литература, въпреки, че истинският баща на българското Възраждане е св. Паисий Хилендарски с неговата “История Славянобългарска”. Макар и тривиално, днес ще Ви припомним най-добрият психологически профил на българите, излизал под перото на дядо Славейков и въобще на роден автор.

А, ако не сме съгласни, какво ще напрвим за да го променим?

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ — общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни…

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни…

Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ —

а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875