На 2 март 1896 години Великите сили признават Фердинанд I за княз на България. Той е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
В
българската историография цар Фердинанд се разглежда като противоречива личност. От една страна, се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава и извоюваната Независимост. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд е обявен за „цар на Българите“ , с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През следващите няколко години – от 1909 до 1912 той се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз, като в същото време търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия, които да са в интерес на България.
От
друга страна, обаче, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби. В края на Първата световна война, скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си през 1948 година. След войната известно време получава пенсия от германското правителство.
Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
