
На 31 януари 1899 година е съставено е осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков. То назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г. на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 1 октомври 1899 г., след което е наследено от правителство на Тодор Иванчов.
Управлението на кабинета Греков е белязано от остра финансова криза, която засилва зависимостта на Княжеството от чуждестранните кредитори и го принуждава да се откаже от проектите за контрол върху железниците в Южна България. Във вътрешнополитически план правителството се крепи на парламентарното мнозинство на радославистите и стамболовистите. Спорът между двете партии за разпределението на мандатите в X ОНС след частичните избори през септември 1899 година води до оставката на министър-председателя Греков.
Правителството идва на власт непосредствено след управлението на Народната партия. Състои се от безпартийни лица (какъвто е министър-председателят Греков, бивш стамболовист) и представители на Радославистката партия.