
Учители и ученички от Плевенската девическа гимназия, 1915 г. Източник: Старият
На 18 февруари 1909 г. в Царство България е приет е Закона за народното просвещение, останал в сила около 40 години.
Първият Закон за народното просвещение е приет през 1891 г., но през 1909 г. той е изцяло отменен от Народното събрание през с нов закон, с който се модернизира учебното дело. Утвърждава се нова структура (например в мъжките и девическите гимназии, към които остава само горният курс с петгодишно обучение), децентрализиране и масовизиране на образованието. Удължава се безплатната общообразова- телна подготовка (с тригодишната прогимназия, с която се ограничава ранната професионална ориентация, и се слага мост между началното и средното образование).
Преодолява се книжния характер на българското училище. Премахват се всички ограничения във връзка с чуждестранните учебни заведения. Съкращава се срока на обучение в детските и първоначалните училища. Всяка училищна степен получава свой статут като относително самостоятелен етап с гарантиран документ и права за реализация. Постига се диференциация на педагогическата подготовка.
В тези периоди просветното законодателство стъпва върху здрава национална основа, характеризира се с приемственост, вътрешно единство, гъвкава структура и отзоваване и реагиране на потребностите на времето.
В следвоенния период се внасят значителни промени и допълнения. Разширява се обхвата на социално-правната защита на учениците с още 2 години (основното училище – 7 учебни години); въвежда се нов тип училище – реалното. Пълно осигуряване от страна на държавата на материалната база. Реформа в средните училища – ориентация на професионалното и специалното образование към стопанските потребности на страната. Профилиране на средното образование (на гимназиално, педагогическо и специално). По-добро законодателство, свързано с просветата и културата (Закон за детската литература, Закон за строене на училищни здания, Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки и др.).