На 12 март 1916 г. Законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в парламента. Обнародван е на 21 март и след това приведен в действие. В 24 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14-ти април.
Събитията около Григорианския календар обаче датират от доста по отдавна. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХІІІ издава була, според която датите се преместват с 10 дни напред. Така се въвежда новият Григориански календар на мястото на действащия от древността Юлиански календар.
Григорианският календар не получава веднага всеобщо разпространение. Испания, Португалия, Полша, Франция и др. страни го приемат веднага. Англия и останалите протестантски държави го налагат през ХVІІІ в., а източноправославните чак в началото на ХХ в.
Във времето Юлианският календар се отдалечава от Григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по “стар стил” (Юлиански календар), към поправката за “нов стил” се добавят различен брой дни. За периода 1582-1700 г. те са 10, за времето 1700-1800 г. – 11, 1800-1900 – 12, а за след 1900 г. – 13 дни.
След включването на България в Първата световна война въпросът за въвеждането на Григорианския календар у нас се поставя на дневен ред. На 26 февруари 1916 г. правителството на д-р Васил Радославов внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара. Предложението се обсъжда на първо четене в пленарна зала на 9 и 10 март. В мотивите за въвеждането се подчертават предимствата на Григорианския календар и обвързаността на България със страните от Западна и Централна Европа, които отдавна го използват.
На 12 март 1916 г. на второ четене, с малки корекции, Законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в парламента. Обнародван е на 21 март и след това приведен в действие. В 24 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14-ти април. Сутринта всички ежедневни вестници излизат с новата дата. Българската православна църква обаче продължава да следва Юлианския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския заедно с Румънската и Гръцката православна църква. Но по стария календар остават Великденският православен цикъл и твърдите дати на църковните празници.