Преди 105 години цар Фердинанд I абдикира от трона и напуска завинаги България

Цар Фердинанд I
Цар Фердинанд облечен в гвардейска униформа, вероятно в периода на Първата Балканска война

На 2 октомври, 1918 година, цар Фердинанд I (роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски) абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915), победата над Румъния (септември – октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 г., дата специално избрана от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския мирен договор), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III), и напуска страната.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-те и 40-те години на 20 век цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Щявница (Banská Štiavnica). Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите отец Иван Романов до 1941 г., когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат, и отец Йосиф Търновалийски от 1941 до 1946 г.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?”. Според генерал Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“, но според словашки източници, той е оставил собственоръчно написано волеизявление да бъде погребан в Словакия, родината на третата му съпруга Алжбета Брезакова. Така или иначе, ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Ковчегът на цар Фердинанд положен в криптата на католическата църква „Св. Августин в Кобург пред саркофазите на майка му и баща му
Ковчегът на цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му
Споделете:

Прочетете също

pleven 2

Подслон и храна за бездомници осигурява в зимните месеци община Плевен

Настаняване в помещения на общинското предприятие „Жилфонд“ на ул. „Тотлебен“ № 1 осигурява община Плевен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *