Празникът на Плевен – 15 май,  е празник на Духа

ПЛЕВЕН СЛАГА НАЧАЛОТО НА ПЛОВДИВСКИЯ ПАНАИР.

На 15-ти май 2022-ра година, Плевен за пореден ден посреща своя Празник. Каква е историята на Празника на Плевен, кога, как и защо, попитахме Стефка Григорова, директор на Дирекция „Хуманитарни дейности” в община Плевен. Ето какво ни разказа:

В исторически план историята на Празника на Плевен е изключително интересна и наситена с много предхождащи събития. 1830 година в турската империя започва един период на икономически реформи под името „Танзимата”. Той продължава няколко десетилетия.Най-важното нещо, което правят е, че премахват държавния монопол върху търговията със селскостопански продукти и едър рогат добитък. И в този момент във възрожденски Плевен нещо се отприщва.

През 1838 година предприемчиви плевенски селскостопански производители и собственици на добитък, организират първото пролетно изложение на територията на Османската империя. Тук, в Плевен. Това се е случило в района където днес се намира централното тото и паметника на Дойранската епопея. От тогава заради огромното количество добитък, което е било изкарано за търгуване, пазарът започва да се нарича „Сър пазар”, което значи говежди пазар. И до днес по-възрастните плевналии казват, че отиват на „Сър пазар”, въпреки че настоящето му име е Общински пазар.

С течение на времето изложението започва да се разраства и то много скоро се превръща в едно международно изложение на едър рогат добитък.

От проучвания на историци – специалисти в Регионалния исторически музей на базата на документи, става ясно, че в първата половина на 19 век, на плевенското пролетно международно изложение има търговци от Гърция, Турция, Египет, Испания, Франция, Италия, остров Малта. По това време в Плевен има над 250 дюкяна и около 30 хана. Градът става тесен защото на изложението пристигат до 40 000 човека. Всичко това е проучено документално от проф. Михаил Грънчаров и е описано в „История на Плевен”, която той издаде.

Стопанският напредък в града е осезателен по това време. И през 1928 година за първи път се определят конкретни дати. Преди това е бил Пролетен панаир през м. май. Но през 1928 година се определят датите 15-ти, 16-ти и 17-и май.Това е причината през 2001-ва година Регионалният исторически музей да направи предложение до Общинския съвет и до тогавашния кмет, за Празник на Плевен да се определи датата 15-ти май.Защото освен оживена търговска дейност, това наистина е бил един празник за града, предвид наличието на много гости от страната и чужбина, и безспорния факт, че това стимулира икономиката на Плевен в този период.

През 1842 година , четири години след първото изложение, със султански ферман пазарът се измества в петък и отчасти в събота. Затова десетилетни са традициите на плевенчани да ходят на пазар в петък, а не в неделя както е в много други градове.

Колко голямо е значението на това голямо пролетно изложение в град Плевен говори следното обстоятелство: известно е, че през 1885 година на 6-ти септември се извършва Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Известно е, че Великите сили не искат да признаят Съединението на България. По тази причина през 1892 година тогавашното правителство на България по политически причини мести плевенското Пролетно изложение в град Пловдив. И така се поставя началото на пловдивския панаир.

Целта на това местене е всички тези международни участници, които казах, да отидат да търгуват в Пловдив. Като с това се покаже, че редица европейски държави признават Източна Румелия като част от независима България. Така Великите сили не могат да имат претенции и да правят обструкции относно Съединението. Още повече, че България по безспорен начин в Сръбско-българската война доказва, че правото и истината е на нейна страна.

През 1935 година пазарът и това изложение са узаконени със заповед на Министерството на търговията. Вече се променя и мястото в близост до гарата, като по този начин се улеснява придвижването на търговците до мястото на Международното изложение.

През 2001-ва година когато се възстановява празника, може би мнозина си спомнят, че тогава отново бе направено едно такова Търговско изложение на едър рогат добитък на територията на днешния Общински пазар.

Най0красивото е, че това се случва през месец май и не случайно нашите предци избират този месец, за да направят Плевен известен като организират най-голямото изложение на територията на Османската империя.

Много често хората на 10-ти декември /Ден на почит към загиналите за Освобождението на Плевен от турско робство, б.а./ казват „Честит празник”. Вярно е, празник е, че тогава Плевен се освобождава от турско робство. Но това е ден на почит към загиналите за Освобождението на Плевен. И не случайно на централния площад тогава правим панихида. Когато се прави панихида, това не е празнично честване.

И затова Празникът на Плевен си е 15-ти май. Ако вникнем в детайлите на тази хронология, веднъж това е признато със султански ферман и втори път, почти 100 години по-късно има указ и на Министерството на търговията на царство България. Това показва значимостта на това събитие, което е имало влияние и върху икономиката.

Сега нещата са различни. 15-ти май е Празника на духа на плевенчани. Не случайно дните около тази празнична дата 15-ти май, са наситени предимно с културни изяви. Защото и тук има традиция. Плевен е дал десетки талантливи хора не само на България и Европа, но и на света. Това са хора на културата, на Духа, чиито имена ние помним до днес. Пазим скъп спомен за тяхното творчество, за техните изяви на национални и световни сцени.

Личното ми мнение е, че не можем да превърнем Празника на Плевен в панаир, на който да продаваме кебапчета и бира, да въртим виенски колела. Има време за тези неща.

Основното предназначение на Празника на Плевен и неговото значение е, че това е празника на духа на плевенчани.  

Снимки – Плевен прес.