Отбелязва се на 1 февруари по новоюлианския календар и се свързва с народния празник Трифон Зарезан, който се отбелязва на 14 февруари
Свети мъченик Трифон е роден в Камсада, Фригия (Мала Азия) през 227 г сл. Хр. Тези земи се смятат за една от прародините на лозата и виното. Прочул се с лечителските си способности и с това че излекувал дъщерята на император Гордиан. Убит е, когато е 21-годишен, от непримиримият враг на християните – римският императорски наместник Деций Траян, заради това, че не се отказва от вярата си. В по старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би заради това в българските вярвания възниква поверието, че е бил лозар и резач.
Историците свързват образа на светеца със старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет.
- В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за Св. Трифон, се говори, че светецът помолил Бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел.
- В Молдова и Буковина е позната легендата за Св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството.
- В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите.
- Гърците в Епир правят на деня на Св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.