По страшен от спина, по-жилав от рака, сега за сега се оказа простака

На Великден фейсбук гъмжеше от снимки на козунаци и яйца. Днес, 23-ти април, в него няма снимка на книга. В Световния Ден на книгата никой не се хвали със снимка във ФБ с прочетена, любима или купена наскоро книга. Или с автор, белязал живота му със Слово. Отминалите великденски празници отново бяха гастрономическо вместо духовно тържество. Лазаровден не са само лазарките.

Простащината днес е повсеместна. Тръгва от семейството, минава през училището и свършва в Парламента. Умни българи надигат гласове срещу проваленото образование, „опикаването” на българския език, простите родители, неграмотните репортерки и „жартиерното медийно забавление”.

Наистина няма спасение за тази нация /Л. Русева/. Темата е тежка, неприятна, дълбока и продължителна. Само я маркираме, има институции и умове, които да се занимават с нея. Ние само бием тревога в Деня на книгата със стихотворението на Радой Ралин. И поднасяме дълбок поклон към вълшебниците на думи – поети и писатели от Плевен, България и света! Поклон на нейно величество – Книгата !

И накрая – Пушкин не е прав. Простакът не се убива с мълчание. А с думи. Думи – куршуми, като тези на Радой Ралин. По негов съвет и в Деня на книгата – война на простака! До пълна победа на Книгата!

Простакът е кремък- корав и могъщ,

Простакът е демон без лик, весдесъщ

Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.

Удариш на кухо, простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел

и стига простакът до своята цел,

Защото простаци край него вървят

и дават му знаци и правят му път

Надкласов, безкласов, без род и съюз,

но винаги касов, но винаги в плюс

Без ден да протакаш, дори да кърви

война на простака до смърт обяви

За срам на Европа, на всичките нас,

когато докопа в ръцете си власт

По страшен от спина, по-жилав от рака,

сега за сега се оказа простака. /Радой Ралин/