Почитаме 150 години от гибелта на Дякона

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

  /откъс от стихотворението „Левски“ на Иван Вазов/

Почитаме паметта на Апостола на свободата, чиято безрезервна отдаденост на делото, на което е посветил живота си – освобождението от османската гнет, го възвисява в съзнанието ни като свята и непостижима личност. На днешната дата се навършват 150 години от обесването на Васил Левски.

С цялостната си дейност Васил Левски отдавна се е превърнал в сакрална фигура в националноосвободителното движение на българите. Мнозина историци с основание твърдят, че неговите възгледи изпреварват времето си, а фактът, че той е първият, който не само осъзнава, че българите трябва да извоюват свободата си сами, а и предприема реални действия това да се случи. Това го превръща в най-ярката фигура, живяла в епохата на Възраждането.

Васил Иванов Кунчев е роден в град Карлово в семейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова. Първоначално учи в тамошното килийно училище, а по-късно става послушник при вуйчо си. Замонашва се няколко години по-късно, приемайки името дякон Игнатий, но след три години се отказва от този живот в името на революционната дейност.

През март 1862 г. заминава за Белград и се включва в Първата българска легия, ръководена от Георги Сава Раковски. Казват, че по време на военно обучение там той прескочил непреодолимо за другите легионери препятствие – направил „лъвски“ скок, и заради това и смелостта му започнали да го наричат Васил Левски.

През 1867 г. войводите Панайот Хитов и Филип Тотю повеждат чети в Балкана. Знаменосец на четата на Хитов е Васил Левски. По време на тримесечния им поход става ясно, че българите не са готови да въстанат срещу  угнетителя – не са организирани, нямат военна подготовка и оръжие, мнозина са обезверени. А след като предприема кратка обиколка из българските земи, се убеждава, че във всяко градче, във всяко село трябва да има ядро от будни и сърцати хора, които да поведат останалите по пътя към свободата.

От този момент Левски посвещава всичките си сили за създаването на такива ядра – революционни комитети. За по-малко от две години мрежата от тайни комитети обхваща огромна част от българските земи.

Подготовката за въстание върви успешно, но се случва нещо, което води до разгрома на организацията и залавянето на Левски. Димитър Общи, един от помощниците му, на своя глава организира нападение над турската поща в старопланинския проход Арабаконак, за да отнемат парите от събраните данъци. Скоро извършителите на обира са заловени. Някои правят самопризнания и последват арести на десетки комитетски дейци. Усилено издирват и Левски.

Щом разбира за случилото се, Левски тръгва за Букурещ, но решава да мине през Ловеч, за да вземе комитетските книжа. Там, в Къкринското ханче край Ловеч, турците го залавят. Изпращат го с конвой в София, където е изправен на съд. А присъдата е издадена след няколко дни – смърт чрез обесване.

Времето – този безмилостен съдник, изличаващ от паметта на хората всичко нетрайно, пази непокътнат спомена за човека, превърнал се в символ на несломим дух.