Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 11 юни Църквата почита св. апли Вартоломей и Варнава, св. Лука Симферополски (Войно-Ясенецки) и св. Богородица „Достойно есть“ (Отдание на Неделя на Слепия).
ЖИТИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ
Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Иисуса Христа и на които Господ дал сила да изцерява болести и да правят чудеса чрез Неговото име.
След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и апостол Филип.
Веднъж, когато те проповядвали отделно в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил откровение, че Филип търпи притеснения и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това внушение и оттогава вече не се разделил с Филип до смъртта му и делил с него трудове и опасности. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те усърдно проповядвали словото божие и с търпение понасяли гонения и страдания.
Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали много езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили против тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказание. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но изведнъж се появила страшна буря със земетресение. Изплашеният народ настойчиво искал освобождаването на мъчениците. Престарелият Филип вече предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той заедно с Мариам погребал тялото на апостол Филип, след това кръстил повярвалите, поставил за епископ благочестивия старец Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия – както говори преданието – и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.
След това апостол Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството много езичници и чрез Божията сила правел чудеса. Дъщерята на царя била много болна. Св. Вартоломей я изцерил и царят от благодарност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи дарове. Апостолът върнал всички тия дарове, като казал:
– Не с тия неща аз търгувам, но гледам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги представя на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.
Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и голям брой негови поданици.
В град Албанопол идолските жреци подбудили против ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.
По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а след това в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се празнува на 25 август.
ЖИТИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ВАРНАВА
Св. апостол Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си син в Йерусалим да се учи у знаменития тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел друг млад евреин на име Савел, с когото Йосиф се сприятелил.
В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил дошъл от Галилея в Йерусалим и множество народ вървял подир Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите ученици.
Преданието говори, че Йосиф бил дошъл при сродницата си Мария (майка на Йоан, наричан Марко – един от Седемдесетте ученици) и й казал:
– Дойди и виж Оня, Когото нашите бащи желаели да видят! Пророкът Иисус от Назарет Галилейски учи в храма и прави големи чудеса, и мнозина мислят, че Той е очакваният Месия.
Мария бързо станала и отишла в храма, където Иисус проповядвал на народа. Тя паднала в нозете Му и казала:
– Господи, ако съм намерила милост у Тебе, дойди в дома на Твоята рабиня и със своето дохождане благослови домашните ми
Господ Иисус, като видял вярата й, влязъл в нейния дом и благословил всички, които се намирали там.
Оттогава младият Йосиф вече постоянно вървял подир Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте ученици и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата.
След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели заедно в Йерусалим в единодушие и любов, Варнава продал имота си, донесъл парите на апостолите и заедно с тях проповядвал Словото Божие.
В това време – както говори преданието – той често се срещал с предишния си другар Савел, който ненавиждал Христовата вяра и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го спечели за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на бившия си другар, когото той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил щастлив да срещне Савел, който от гонител на Христовите последователи, станал ревностен проповедник и рапространител на новото учение
Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, понеже повярвалите се разпръснали по разни градове и навсякъде проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци започнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като узнали за това, апостолите изпратили Варнава, за да утвърди новообърнатите във вярата, понеже – както говори Писанието – Варнава бил мъж добродетелен и изпълнен с Дух Светий и вяра. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за помощник своя другар Савел. Те се трудели заедно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите започнали първи да се наричат християни. В това време се появил глад в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава – Йоан – Марко.
Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в много градове на Мала Азия. Като прекарали втори път известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли предприели нови пътешествия. Павел заедно със своя ученик Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.
След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, главен град на острова, проповедта му извикала злоба у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще приеме мъченическа смърт. Той се простил с вярващите и се отправил в събранието на евреите, за да им проповядва. Те яростно се нахвърлили върху него и го убили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от Марко.
Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил построен храм в негова чест.
СВ. БОГОРОДИЦА “ДОСТОЙНО ЕСТЬ”
На 11 юни Православната църква чества празника “Св. Богородица – Достойно ест”, посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението “Достойно есть”, възпяващо Божията Майка в св. Литургия.
„Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна Майка на нашия Бог. По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, тебе, истинска Богородица, величаем!”
След като е споменал ликовете на светиите, свещеникът предлага великото и най-близко до Бога ходатайство на пресветата Дева и Богородица Мария, като на най-високостояща от всичките твари, най-предана наша застъпница. На висок глас той произнася отнасящите се към нея думи, като доказателство за истинността на това ходатайство. Така също и в знак на нашето най-високо благоговение към нея, като царица на всички светии и по-прославена от самите серафими.
Св.Симеон Солунски пише: “…тя е спасението на целия свят и ние всички я възпяваме, с надежда да се спасим чрез нея”.
Тази песен за първи път е възпяла Божията Майка през 431 г. сл. Р. Хр. от отците на III Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица.
През X вeк тази песен все още не е в състава на Литургията, но по-късно при имп. Василий Порфирородни, било установено Константинополската църква да пее “Достойно есть” на литургията след освещаването на Даровете.
Атонското предание от X вeк (11 юни 982 г. ) говори, че тази “похвална песен” била изпята за първи път пред образа на Божията Майка, който се намирал в българската килия в местността Пение. Според преданието песента е записана на мраморни плочи от архангел Гавриил, който се явил на един благочестив отшелник, по времето на Константинополския патриарх Николай Хрисоверг. В Атон в Карейския събор се пази образ на Божията Майка, “Достойно есть”, пред който по преданието пеел архангела.
Тази песен се намира в Евхаристийния канон от св. Литургия, чиито молитви и песни преимуществено се отправят към Бог Отец (в частта, наречена застъпничество). Въвеждането на тази песен именно тук говори за най-висша степен на почитане на Богородица от Православната Църква. В дванадесетте празници и на отданията им, тази песен се заменя с 9 ирмос на Канона, който също е посветен на Богородица, и по характер отговаря на песента “ Достойно есть”. Този ирмос заради приложението си е наречен “Задостойник” (това е термин от славянския устав). На Литургията на св. Василий “Достойно есть” се заменя с “О тебе радуется”.
„Достойно есть” освен в Литургията завършва пеенето на канона на утренята и повечерието и влиза в състава на отпуста на Изобразителните. “О тебе радуется” служи и като Богородичен възкресен седален.
В древните източни литургии винаги има някаква песен, посветена на св. Богородица: в литургията на ев. Марк, на ап. Петър и ап. Яков пред думите “Изрядно…” свещеникът възглася: “И помени, Господи, архангелский глас приглаголющий: Радуйся благодатная… благословен плод”. В един ръкопис на литургията на св. Йоан Златоуст народът пее: Яко во истину и праведно есть славити тя Богородицу…”; при това пеене свещенослужителят отговаря: „Радуйся благодатная”. В някои ръкописи на Василиевата литургия (от XIII век. и по- късно) отсъства “О тебе радуется”, а вместо това откриваме: “след което йереят се моли, казвайки: Радуйся благодатная…”.
Тази хвалебна песен, посветена на Божията Майка е разпространена и се използва в богослужебното пеене на всичките 8 гласа.
Свети Архиепископ Лука – Кримски и Симферополски
Наричат го светител, хирург в расо, изповедник, чудотворец.По времето, когато работи като хирург и има защитена докторска десертация, Св Лука, със светското име Валентин Феликсович Войно-Ясенецки, е ръкоположен за дякон, а след седмица и за йерей. Приема Архиепископски сан в най-тежките за Руската Православна Църква времена, в епохата на жестоки репресии и гонения.
Подобно на апостол Лука и Св.Лука Кримски е лекар, художник и писател, написал и оставил книги на медицинска и духовна тематика. Особено интересна е книгата му „Дух, душа и тяло“.
Умира на 11 юни 1961 година. В този ден Църквата празнувала паметта на всички светии, просияли в Русия. Скоро на гроба на светителя Лука започнали да се случват чудесни изцеления. Чудесата, извършвани от Св.Лука продължават и в наши дни.
През 1995 г. е причислен към лика на почитаните украински светии, а през 2000 – та година- към лика на руските светии.
Частица от чудотворните мощи на св. Лука архиеп. Кримски и Симферополски Чудотворец, се съхранява в митрополитския храм „Св.Марина” в Пловдив.
