Почитаме св. мъченици Тимотей и Мавра и св. мъченик Ахмед

Днес е Велики петък. На 3 май Църквата почита паметта на св. мчци Тимотей и Мавра и св. мчк Ахмед.

Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра

пострадали в 286 г. през царуването на Диоклетиан. Те били измъчвани по заповед на египетския управител в Тиваиди Ариан, който по-късно станал също мъченик. Св. Тимотей бил четец при църквата. Той бил задържан под стража и от него искали да предаде църковните книги, които езичниците се стараели да унищожат, защото ги смятали за едно от най-силните средства за разпространение на християнската вяра.

– А кой от людете ще се съгласи да предаде на смърт своите чеда? – възразил на това искане Тимотей. – Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични чеда, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.

Когато след това му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей отговорил: “В мене живее Духът на Христа и затова аз не принасям жертва на езическите богове”. А на заплахите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, спокойно гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, ното книгите ще покажа на гонителите на моята вяра”.

Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отрече от християнската вяра, мъчителите решили да подействат на него иначе: по заповед на управитела била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави дрехи облечена жена Мавра, за която той само преди няколко дни се оженил.

Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от милост, могъл ли е да не се увлече от любов към нея и от изкусителен порив към земно щастие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.

Действително, при вида на жена си могъл да се пробуди у мъченика порив към законно, невинно и поради това висше земно щастие. Но той веднага обуздал своя естествен порив.

– Татко! – извикал той, като се обърнал към своя баща свещеник, който присъствал на неговите мъчения, – моля те, загърни с покривало лицето ми, за да не виждам и не усещам дори аромата на поръсените с благовония женски дрехи…

В недоумение стояла младата жена, като гледала своя измъчен мъж, който не искал да я види.

– Не мога ли аз да ти помогна, и що мога да направя за тебе? – тревожно питала тя своя мъж. – Не за туй ли те мъчат, че ти не си в състояние да изплатиш царския данък? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна среха, ще продам всичко, каквото имаме, за да можеш да изплатиш дълга…

– Питай, какво можеш да направиш за мене ли? – запитал Тимотей. – Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на подвиг заради Христа, нашия Спасител.

– Когато идвах при тебе – отговорила Мавра, – сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и желания. Но сега, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз желая същото, което ти обикна!

– Ако казваш истината – казал Тимотей, – тогава върви и изобличи управителя за неговото нечестие!

– Страхувм се, че няма да издържа мъките, на които ще ме подложи разяреният управител. Аз съм тъй млада – само на 17 години.

– Надявай се на Бога и той ще ти даде сила да понесеш мъченията! – казал Тимотей и започнал да се моли: “Боже на благостта, Който от човеколюбие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в предстоящия подвиг, и де не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици!”

Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до управителя и му казала:

– Ти ме привлече тук и ми обеща богати награди, за да погубиш душата ми, но ти не ще ме победиш чрез своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и чрез Неговата сила смело стоя пред тебе.

– Нима и ти предпочитаи смъртта пред живота? – запитал я учуденият управител, и след много убеждавания да я отвърне от онова, което той считал за безумие, заповядал да подложат на изтезания младата жена.

Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички изпитания. Като видял нейната непоколебимост, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един срещу друг. В такова положение те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от мъките, като душите им отлетели в небесата.

В Цариград по-късно тържествено празнували паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в построения в тяхна чест храм, близо до Юстиниановите дворци. От това се прави заключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.

Свети Ахмед Калиграфът 

е бил служител на Османската империя от седемнадесети век, почитан като християнски светец. Според християнските вярвания той приема християнството и е убит мъченически на 3 май 1682 г.; по този начин той се почита като мъченик на този ден. Единствените споменавания за него са в християнските агиографии.

Ахмет е живял в Цариград през 1600 г. и е бил служител в правителството на Османската империя преди покръстването си. 

Ахмет не е бил женен и според османския закон е трябвало да притежава Християнка за наложница която била Рускиня. Тя го молела да посещава Православна Църква и той и позволил да посещава една от Гръцките Православни Църкви в Цариград. С течение на времето Ахмет започна да забелязва, че когато руската му наложница се връща от Църква, започва да мирише на нещо красиво и необикновено, също така е била много по-мила и любяща от преди да посети Църквата. Любопитен Ахмед я попитал, какво е яла и пила в Църквата понеже усещал такова благоухание около нея. Тя отговорила че там приема само Свещения хляб и Светена вода която свещеника продавал на миряните. Заинтригуван от това защо тя излъчва толкова хубава миризма, Ахмет поискал и е получил разрешение да присъства на отслужването на Божествената Литургия на Вселенския Патриарх в Цариград. Поради служебното му положение и личността му, молбата му не е била отказана и той получил дискретно място в Църквата. 

Той заел скришното място в Църквата и наблюдавал от сенките литургите няколко дни.

По време на Божествените литургии Ахмед видя, че когато Вселенският патриарх благославяйки вярващите със свещите и след това им дава Свещения хляб и ги поръсва със светена вода главите на всички Християни ”засияват” и лъчи светлина падат и огряват главите им, но не и неговата въпреки че е бил там не засиявал. Той така се е удивил от това чудо.

Поради това събитие той решил да стане Християнин и се кръстил в Православната Църква тайно. И тайно започнал да изповядва вярата си в Христа. Тайно изповядвал вярата си пред османците понеже той е щял да загуби не само имуществото си, но и живота си понеже е сменил вярата си. А според османските закони той ще е родоотстъпник и го очаква смъртно наказание. С течение на времето обаче османците започват да се съмняват в неговата лоялност към Исляма. Веднъж го попитали кое е най-доброто нещо на света, и Ахмед отговорил, че най-великото нещо на света е Християнската вяра и че Богът на Християните е най-великото нещо на света и всички други неща са бледи в сравнение с него. След това си изказване присъстващите започнали да го бият и го предали на властите.

След известно време той е бил изправен пред главния съдия. Пред него Ахмед потвърдил, че е приел Православната вяра и след откровението си пред тях, е пожелал с цялото си сърце и те да разберат за измамата на Исляма и преоткрит правия път. Разярен главния съдия го хвърли в затвора като е наредил да бъде оставен без храна и вода цели шест дни.

Когато се явява пред съдиите за втори път, Ахмед заявява, че постът го е довел до пречистване и че Исус Христос му се е явил и е разкрил най-дълбоките тайни на вярата, потвърждавайки толкова силно възгледите му, че за съдията би било по-лесен за смаже два камъка или да направи огън с ръцете, отколкото да промени мнението си за вярара. След това е изправен пред самия Султан, където е заплашен от него с обезглавяване. Но с вяра в Господи Ахмед отговорил, че такова наказание би било най-голямата радост за него понеже умрелите за Христа никога не умират. След думите му Султанът незабавно произнася смъртната присъда, и Ахмед е обезглавен на 3 май 1682 г. Той е причислен към лика на светците под името Христодул.

Чества се на 24 декември /6 януари По Източното Православие под името Христодулос (на гръцки: Χριστόδουλος).