Плевен прес | Новини и актуална информация Плевен Новини и актуална информация от Плевен, региона, България и света.
На 14 май Българската православна църква почита паметта на св. Исидор, св. мчк Йоан Български и св. мчк Райко (Йоан) Шуменски.
ЖИТИЕ НА СВ. МЪЧЕНИК ИСИДОР
През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил насила взет във войската. От малък той бил християнин и прекарвал живота си пост, молитва и добри дела.
Когато се узнало, че той е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите. Исидор му отговорил:
– Макар и да убиеш тялото ми, над душата ми нямаш власт. Аз имам истинния и жив Бог Иисуса Христа, Който и сега живее в мене и след смъртта ми бъде с мене; и аз самият съм в Него и ще остана в Него, и няма да престана да изповядвам неговото свято име, докато духът ми е в тялото ми.
Войводата наредил най-напред да бият Исидор с волски жили, а след това му отрязали езика. Но и без език Исидор чрез Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.
ЖИТИЕ НА СВ. МЪЧЕНИК ЙОАН БЪЛГАРИН
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.
В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.
Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията “Св. София”. Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.
Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на “Св. София”. Това станало на 5 март 1784 година.
Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.
СВ. МЪЧЕНИК РАЙКО ШУМЕНСКИ
Този мъченик бил роден през 1784 г. в Шумен. Името му било Райко, което житиеписецът му или не е разбрал, или пък го е превел на гръцки като „Йоан“. Още 18-годишен, красивият и благочестив младеж Райко станал майстор златар. Златарската му работилница била в центъра на Шумен срещу една турска къща. Там живеела една девойка, която се влюбила в Райко, но не могла да спечели сърцето му. Затова решила да употреби сатанинска хитрост. Извикала го тя един ден пред портата си под предлог да и вземе мярка за пръстен. Младата туркиня се опитала насила да го вкара в двора си, като при дърпането умишлено паднала по гръб. Завикала неистово, твърдейки, че младият майстор уж се бил опитал да я обезчести.
Шуменските мюсюлмани веднага хванали набедения в насилие младеж и го отвели пред кадията. Последният, под силното давление на бащата на момичето, му предложил или да се потурчи и ожени, или ще бъде бит до смърт. Христолюбивият младеж отговорил, че предпочита смъртта пред безчестието. Въпреки многобройните обещания за пари, имот и почести, той не склонил, а само повтарял: „Християнин съм, християнин ще умра!“.
Последвали жестоки побои и други мъчения в продължение на два дни. После отново увещавали Райко да се потурчи, но той упорито отказвал. Отново го мъчили и редували увещания с насилия. Мъченията ставали непоносими – дерели месата му, солели кървящите рани и после го горили със запалени свещи. След като тялото му заприличало на кървава пихтия, най-накрая го обезглавили (14 май 1802 г.). Житието му било написано от йеромонах Никифор Хиоски въз основа на сведения на очевидци.
