Почитаме св. Александър, Йоан и Павел Нови, патриарси Цариградски и пренасяне честните мощи на св. благоверен велик княз Александър Невски

Мощи на св. Александър Невски в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”

На 30 август Светата православна църква почита паметта на св. Александър, Йоан и Павел Нови, патриарси Цариградски; св. преподобни Христофор (VI); св. преподобни Фантин († IX или X в.) и Пренасяне честните мощи на благоверния велик княз Александър Невски (1724).

Основният празник на св. Александър Невски е на 23 ноември.

На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург и така се установява вторият празник – 30 август, пренасяне на светите му мощи. В същия ден Руската църква празнува намирането на мощите на светия благоверен княз Даниил Александрович Московски (през 1652 г.), които почиват в Московския Данилов манастир. Паметта на княза се чества на 4 март, в деня на преставянето му (Св. Димитрий Ростовски).

През 1924 г. на 30 август е осветен храм-паметникът ”Св. Александър Невски” в София, който след възстановяването на патриаршията ни през 1953 г. е избран и за патриаршеска катедрала.

Св. Александър живял в царуването на Константин Велики.

Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.

За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля.

Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 година.

Той бил четвърти по ред византийски патриарх, който носел името Йоан (пръв с това име бил светият Йоан Златоуст). Авторът на “Номокомон” Йоан III Схоластик (патриарх 565—577) също е почитан от църквата, на 21 февруари. Св. Димитрий Ростовски разказва за друг константинополски патриарх на име Йоан – Св. Йоан II Кападокийски (Кападокс). Той оглавявал Константинополската катедра от 518 до 520 г. и починал през 523 година.

Св. Павел управлявал Църквата като патриарх само 5 години.

Стенопис с изображение на свети Павел Изповедник

Като видял засилването на иконоборческата ерес, той се отказал от патриаршеската катедра и се оттеглил в манастир. До самата си смърт Св. Павел не преставал да влияе чрез своите внушения и убеждавания за възстановяването на иконопочитанието.

Умрял в 784 г., като малко преди смъртта си приел велика схима.