Почитаме светите безсребърници Козма и Дамян

На 1-ви ноември – Денят на народните будители, Църквата почита паметта на свв. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски (не по-късно от IV в.) и св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий († 1520) (Задушница).

Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: “Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем”. Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на страх Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.

Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: “Болни изцерявайте, прокажени очиствайте… Даром получихте, даром давайте” (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава “безсребреници”.

Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.

Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество.

Яков

бил родом от едно българско село в епархията на гр. Костур (дн. Кастория, Гърция). Родителите му се казвали Мартин и Параскева. Той забогатял от овцевъдство, но поради завист от страна на брат си, който го наклеветил пред кадията, че намерил съкровище, бил принуден да се изсели в Цариград. Там станал джелепин (продавач на овце) и забогатял още повече. След изповед при тогавашния патриарх св. Нифонт, раздал богатството си на бедните и се оттеглил в Света гора. Поселил се в Иверския скит “Св. Йоан Предтеча” при стареца Игнатий и се отдал на духовно усъвършенстване.

След време св. Яков със шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон и се отдал на пълно уединение. Накрая решил да тръгне сред людете, за да проповядва благочестие. Проповядвал и с молитви вършел изцеления. Това не се понравило на местния владика Акакий, който го наклеветил пред турската власт, че може да предизвика бунт. Яков бил заловен с двама от учениците си – йеродякон Яков и монах Дионисий и хвърлени в затвора. След това по султанско нареждане ги изпратили в Одрин, за да бъдат съдени. По заповед на султана били бити и жестоко измъчвани измъчвани, а след това осъдени на смърт чрез обесване. Преди да бъде изпълнена присъдата Яков причастил себе си и учениците си и след кратка молитва тихо починал. Турците били принудени да обесят трупа му, редом с двамата му ученици. Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги отнесли на три километра далеч от тяхното отечество, в село Албани, и ги положили в три отделни гроба. Над гробовете им в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно мощите им били пренесени на Атон, а оттам при село Галатиста, Солунско. Там имало малко манастирче “Св. Атанасия Узорушителница”, което останалите ученици на мъченик Яков възобновили. Паметта на мъчениците се отбелязва на 1 ноември.

Днес имен ден имат Козма, Дамян, Аргир и производните им.