Почитаме Патриарха на българската литература – Иван Вазов

Портрет на Иван Вазов. Художник Георги Евстатиев. Снимка – Интернет.

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

Иван Вазов

На 9 юли 1850г. е роден Патриархът на българската литература Иван Вазов.

Роден е в Сопот в семейство на средно заможен търговец, в което на почит е строгият ред и патриархалността. Възпитан е на уважение към религиозните и битови традиции, отзивчивост към възрожденските, просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на доктор Кирил (Кирко) Вазов.

 Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов   пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и  мъките и страданията, въстанията и борбите, успехите и славата на българския народ.

Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Той твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. В лириката: стихотворение, елегия, ода, сонет, балада, поема. В епоса: разказ, повест, роман, очерк, пътепис, фейлетон, публицистика.

Вазов е автор на първия български фантастичен разказ – „Последният ден на ХХ век“, останал и единственото му фантастично произведение.

Още от края на XIX век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Той е редактор, публицист и критик, преводач, депутат и министър .

През 1895 година Иван Вазов става носител на “Орден за гражданска чест и заслуги”. Увенчан е и с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“. През 1896 година е награден със златен медал за наука и изкуство. През 1917 година е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.

От 21 октомври 1920 година е почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1920 година става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда“. Същата година е награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски.

Става носител на неприсъждано никога повече звание “Народен поет” с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 година става почетен гражданин на София и почетен член на БАН.

Името на Иван Вазов носи морският нос „Вазов“ на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

Иван Вазов е изобразен на банкнотата от 200 лева, емисия 1992 година, която е в обращение от 1 ноември 1992 до 31 декември 1999 година.

Името на Иван Вазов носи Народния театър от 1976 година.

На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София.

Името му носи най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение „Великата рилска пустиня“.

Народният поет умира на 22 септември 1921 година.

Прочетете също

Община Плевен призовава: Да карантинираме колите поне за ден през Европейската седмица на мобилността

Атрактивни награди за атрактивни снимки ще раздаде Община Плевен

Община Плевен призовава: Да карантинираме колите поне за ден през Европейската седмица на мобилността Община …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *